— Робърт — Крос беше подчертано любезен, — ти свърши много добра работа днес. Много добра.
— Да — потвърди Съндърс. — Ще докладвам на министъра за това и разбира се на ЦП.
Крос тръгна към асансьора. На последния етаж отмина губернаторската ложа и влезе в ложата на Плъм.
— Хелоу, Роджър! — поздрави приветливо Плъм.
— Нещо за пиене?
— Кафе, благодаря. Какво става?
— Ще ми свалят и ризата от гърба, въпреки че някои спечелиха първия етап от куинелата. Ти?
— Току-що пристигам.
— О, значи си пропуснал представлението! — Плъм разказа за анонса на Дънрос. — Йан остави Паг, като ударен с мокър парцал.
— Или му направи страхотно предложение — обади се някой.
— Истина е.
Ложата на Плъм беше като другите, препълнена със смях, разговори, пиене и хубава храна.
— Чаят ще бъде след половин час. Роджър, аз ще тръгвам за съвещателната стая. Искаш ли да дойдеш с мен?
Съвещателната стая беше в края на коридора. Влизаше се през охранявани отвън врати. Беше малка, с маса и дванадесет стола, телефон, голям прозорец гледащ към трека и малък балкон към нея. Вътре нямаше никой. Фалшивата усмивка на Плъм изчезна.
— Говорих със Суслов.
— О?
— Бесен е за снощното нахлуване на „Иванов“.
— Мога да си представя. Нареждането е било от Лондон. Разбрах чак тази сутрин. Отвратителният Съндърс!
Плъм стана още по-мрачен.
— Да не се съмняват в теб?
— О, не. Това е практика. На специалните служби, МИ–6 и Съндърс размахват крила. Те са доста потайни и то с право, няма нищо общо със СИ. Продължавай нататък.
— Той каза, ако дойдеш, че ще е до телефонната будка. — Плъм му подаде листчето с телефона. — Ето. Ще чака пред този телефон в края на следващите три тура. Моля те обади се, каза, че е спешно. За какво е било нахълтването?
— Да подплашат КГБ, там, на кораба и то така да ги подплашат, че сами да се издънят със „Севрин“. Трябва натиск. Както със заповедта, Суслов и новият комисар да се явят в неделя в Главното управление. Това е за сплашване.
— Колкото до това, достатъчно е уплашен. — Саркастична усмивка се разля по лицето на Плъм: — Задникът му няма да функционира поне още десет години. Всички ще трябва да дават обяснения. Когато Армстронг „по погрешка“ отворил радиокабината, „Червената“ се задействала и те прилежно и без да има защо си повредили всичките съоръжения, заедно със специалните радарни скенери.
Крос сви рамене.
— „Иванов“ ще отплува и те имат достатъчно, за да ги сменят. Вината не е на Суслов или наша. Можем да изпратим рапорт до Центъра с обяснение на случая. Ако решим да го направим.
Плъм каза с присвити очи.
— Ако?
— Роузмънт и неговите хора от ЦРУ са взели чаша с отпечатъци, при обиска на „Синклер тауърс“. Отпечатъците на Суслов са по цялата чаша.
Плъм побеля.
— Господи! Сега значи е картотекиран?
— Трябва да е. Той е в нашата картотека, но не като КГБ, мисля, че само аз имам негови отпечатъци. Махнах ги от досието му преди години. Бих казал, че е въпрос на време ЦРУ да се добере до него, така че колкото по-бързо напусне Хонконг, толкова по-добре.
— Мислиш ли, че трябва да съобщим в Центъра? — неловко попита Плъм. — Те ще го обвинят по всички показатели, защото го е допуснал.
— Ще решаваме през уикенда. Познавахме Ворански от няколко години, знаехме, че може да му се вярва. Но този човек? — Крос не се доизказа, създавайки в Плъм впечатление, ме контактът му със Суслов е от скоро, също както и на Плъм. — Все пак той е незначителна фигура в КГБ. Дори не е официален заместник на Ворански и ние трябва да помислим за това.
— Наистина! — Плъм стана по-сериозен. — Аз съм сигурен, че никой не ме следеше до „Синклер тауърс“. Колкото до разкодираната каблограма — дъжд от ясно небе!
— Какво?
— Разкодираната каблограма — тази дето Суслов изпуснал на палубата на „Иванов“ и Армстронг прибрал. Трябва да решаваме за това.
Крос се обърна, за да прикрие ужаса от факта, че нито Армстронг нито Съндърс бяха споменали каблограмата.
— Каза ли ти какво е пишело там?