— Не зная защо, но се басирам, че тази операция, ако изобщо е операция, е замислена или най-малкото подсказана от КГБ. Това е от класиката на Сън Цу: да използваш силата на врага срещу самия него — врагът, Щатите и Китай. Силният обединен Виетнам активен антикитайски военен гарант. А?
— Възможно е. Да, има резон — съгласи се Крос. „Освен едно, — помисли той — Вии Сии Нгъ. Докато Брайън Куок не избълва нещо — Вии Сии Нгъ е един от нас.“ — Не беше склонен да мисли по друг начин за него, освен като за моден фотограф и търговец.
— Ако Банастазио е „Американецът“, ще разберем. — Той си допуши цигарата. — Друго имаше ли?
— Не. Роджър, обмисли за Дънрос. Моля те. Бившите вълци го правят възможно.
— Ще го имам предвид.
— Роджър, този уикенд ще бъде съвсем подходящо.
— Знам.
Орланда гледаше през мощния си бинокъл конете, когато стартираха за четвъртия тур. Тя стоеше в ъгъла на балкона за членове на клуба заедно с Бартлет. Той наблюдавайте нея, извивката на гърдите под тънката материя, скулите на лицето й, вълнението й.
— Хайде, Кросфайър — тихо подканяше тя, — хайде! Той е пети, Линк, о хайде, красавецо, хайде…
Той се засмя, Орланда отнесена в състезанието. Бяха уговорили да се видят тук между трети и четвърти тур.
— Ти от гласуващите членове ли си? — попита я миналата вечер той.
— О не, скъпи. Отивам с приятели. Стари семейни приятели. Още едно питие?
— Не, не благодаря — по-добре да тръгвам.
Целунаха се и той отново почувства непреодолимото й желание. Това го правеше неспокоен и изостряше нервите му през целия път на връщане и през цялата вечер.
„Ти си хванат, Стари приятелю“ — каза си той, гледайки я. Върхът на езика й докосваше устните, погледът й съсредоточен, забравил всичко, освен заложените 50 на сивия фаворит.
— Хайде… хайде… мина напред, Линк… сега е втори.
Бартлет гледаше към групата, галопираща в последната обиколка: Кросфайър малко след Уестърн Скот, кафявият скопец, съвсем малко пред него, трекът беше много лош — елин кон падна в третия тур. Сега състезателят направи решителния си устрем, Уинуел Стег, скопецът на Хавъргил, на който Питър Марлоу бе заложил, идваше от външната страна на трека, заедно с Кросфайър й Уестърн Скот, всички хвърчаха сред бурния рев на множеството.
— О хайде, хайде, хайде Кросфайър… о той спечели, спечели!
Бартлет се засмя, когато в бъркотията Орланда в изблик на радост се хвърли на врата му.
— О Линк, колко е хубаво!
Последваха нови бурни възгласи, след като на таблото се появиха резултатите, потвърждаващи реда на класиране.
— Кросфайър Плаща 5 към едно.
— Не е много — каза той.
— О много е, много, много!
Орланда никога не беше изглеждала по-хубава. С великолепна шапка, много по-хубава от тази на Кейси — веднага забеляза шапката и направи комплимент. Тя мина напред, наведе се през парапета и погледна надолу към кръга на победителите.
— Виж собственика, Вии Сии Нгъ, той е шанхаец, търговец. Баща ми го познава. — Тя му подаде бинокъла.
Мъжът, водещ окичения с гирлянди кон към кръга на победителите, беше облечен със скъпи дрехи, усмихнат, добре сложен китаец в края на петдесетте. След това Бартлет разпозна Хавъргил с неговия Уинуел Стег — вторият само с носа си след първия. На ливадката до конюшнята видя Горнт, Плъм, Пагмайър и много от стюардите. Дънрос беше близо до парапета и говореше с един по-нисък от него мъж. Губернаторът се движеше от група на група със съпругата си и антуража. Бартлет ги наблюдаваше и малко им завиждаше, собствениците с шапки и дъждобрани със съпругите и приятелките им, поздравляващи се едни други, всички те членове на вътрешния кръг, властващите в Хонконг. Всички те твърде много британци, твърде умни.
„Дали ще пасна тук по-добре от Билтмън? Разбира се. Освен ако решат да ме изхвърлят, толкова силно, колкото него. Лесно ще стана от гласуващите членове на клуба. Йан го каза. Ще бъде ли Орланда подходяща? Разбира се. Като приятелка или съпруга, все едно.“
— Кой е този? — попита той. — Човекът, който говори с Йан?
— О, това е Алексей Травкин, треньорът на тай-пан… — тя спря да говори, когато Робърт Армстронг ги приближи.
— Добър ден, мистър Бартлет — поздрави той любезно. — Вие също ли заложихте на победителя?