— Не, не аз загубих този тур. Мога ли да ви представя мисис Рамос, Орланда Рамос, груповият Робърт Армстронг.
— Хелоу. — Тя се усмихна на Армстронг и той забеляза притеснението й.
„Защо всички се страхуват от нас, невинните също както и виновните? Единственото нещо, което правим, е да прилагаме техните закони, да ги защитаваме от насилници и безбожници. Защото всеки тук нарушава някакъв закон, дори малчуганите, всеки ден, повечето дни, защото много от законите са глупави — като закона за залаганията. Така че всички са виновни, дори вие, хубава госпожице с вашата сексуална походка и обещаваща усмивка. Какво престъпление си извършил днес, Линк Бартлет, за да влезеш в капана? Не особено искрен в повечето неща. Но срещу някой възпитан от Куилън Горнт? Красива евроазиатка без път на никъде, освен надолу? Айейа! Как бих искал да си сменим местата! Да, с твоите пистолети, пари, пиленца като Кейси и това тук, срещи с негодници като Банастазио, о да — бих дал десет години от живота си, повече, защото днес се заклех, че мразя това, което трябва да върша, каквото само за Англия бих могъл да върша.“
— Вие на печелившия ли бяхте заложили? — питаше тя.
— Не, не за нещастие.
— Това е вторият й печеливш — каза гордо Бартлет.
— Ако сте попаднали на печеливша жилка, кажете кой ще спечели в петия рейс?
— Мъчех се да реша. Нямам предчувствия — какви са вашите предчувствия?
— Предвижданията са за Уининг Били, така се чува. Аз също не мога да реша. Добре, пожелавам ви късмет. — Армстронг ги остави и тръгна към гишетата на тотализатора.
Беше заложил 500 на коня от третия ред, подсигурявайки се с други залози. Винаги избираше основен залог и след това се подсигуряваше с други, надявайки се да излезе напред. Повечето пъти се получаваше. Този следобед беше изостанал, но все още не бе пипнал от 40 000 — в джоба.
В коридора се поколеба. Змията, главният инспектор Доналд С. С. Смит, тръгваше от едно гише за получаване на печалби със свитък банкноти в ръката.
— Хелоу, Робърт. Как си?
— Горе-долу. Ти пак си голяма работа?
— Опитвам се. — Змията се приближи към него. — Как вървят работите?
— По протокол. — Още веднъж на Робърт Армстронг му се догади при мисълта за червената стая.
— Не изглеждаш добре.
— Не съм много добре. Кой мислиш ще спечели петия?
— Осланям се на мнението на твоя приятел от Пара. Говори се за Пайлът Фиш. Той предсказа и за Бъкейниър, но при този трек може да има изненади.
— Да. Нещо за Бившите вълци?
— Нищо. В задънена улица сме. Претърсихме цялата местност, но при тези дъждове е безнадеждно. Тази сутрин говорих с Дайан Чен и жената на Джон Чен, Барбара. Получих само сладки приказки. Басирам се, че знаеха повече отколкото казаха. Говорих малко и с Филип Чен, той също не прояви желание да сътрудничи. Горкият много е потресен. — Змията го погледна. — Случайно Мери да знае нещо за Джон?
— Не съм имал възможност да я попитам. Ако ме оставят на спокойствие, тази вечер ще поговорим.
— Няма. — Лицето на Смит се набръчка от изкривената му усмивка. — Заложи твоите 40 на Пайлът Фиш.
— Какво 40?
— Едно малко птиче не спира да ми казва, че златното пиле е кацнало на рамото ти. Не се безпокой, поемай риска, Робърт. Там, откъдето е дошло има още много такива. Наслука! — Той си тръгна.
Армстронг го изпрати с поглед изпълнен с омраза.
„Негодникът е прав, помисли Робърт с болка в душата. — Има много, но вземеш ли веднъж, втори път и дори нищо да не предадеш, нищо да не признаеш, нищо да не гарантираш, ще му дойде времето за разплата. Това е толкова сигурно, колкото, че и утре ще съмне. Винаги идва денят за разплата. Мери има нужда от този курорт, има такава голяма нужда и сметката на брокера и всички други сметки и… О Господи, с тези акции, отиващи по дяволите. Почти съм свършен. Да са проклети парите — и липсата на пари.
40 на печелеща куинела ще оправи всички неща. Дали да заложа всичко на Пайлът Фиш? Всичко или половината или нищо. Ако е всичко, има много време за залагане по другите гишета.“
Краката го заведоха при едно от гишетата за залагане. Мнозина го познаха и чувствайки вътрешно страх, пожелаха полицията да си има своя ложа, свой тотализатор и да не се меси с честните граждани. Фор Фингър Уу беше един от тях. Набързо постави своя залог от 50 000 на куинелата — Пайлът Фиш и Бътърскот Лес и бързо се върна в стаята за членове на клуба, продължавайки да пие с удоволствие бренди със сода.