„Мръсна полиция, да плаши честните граждани — мислеше той, очаквайки завръщането на Винъс Пун. — Еееий, нейната Златна Долина заслужава всеки карат от диамантения пръстен, който й обещах миналата вечер. Два облака и дъжд преди залез и обещание за нова схватка в неделя, когато yang се възстанови.“
Внезапни бурни възгласи отвлякоха вниманието му. Бързо си проправи път през множеството на балкона. Имената на конете и жокеите в петия рейс се изписваха едно по едно върху таблото. Пайлът Фиш, номер едно, получи овации с пълно гърло; последва Стрийт Вендър, аутсайдер, втори номер; Голдън Лейди, трети. Когато светна името на номер седем, Ноубъл Стар върху таблото, последва грандиозен рев, а при последния, номер осем, фаворитът, Бътърскот Лес, възгласите бяха още по-грандиозни.
Долу при парапета Дънрос и Травкин оглеждаха трека. Беше разбит и хлъзгав, колкото по-близко до парапета, толкова по-лош. Небето отгоре потъмняло и надвиснало. Започна да пръска и последва недоволен рев от петдесет хиляди гърла.
— Отвратително, тай-пан — каза Травкин, — трекът е много лош.
— Еднакъв е за всички. — Дънрос за последен път премисли възможностите. „Ако аз съм жокеят и спечеля, ще има необятни последствия. Ако загубя, ще е много лошо. А ако бъда победен от Пайлът Фиш ще е най-лошото. Ще бъда много лесно уязвим. Не мога да си го позволя… «Ноубъл хаус» не може да си позволи да бъде обезглавен днес, утре или в понеделник. Ако Травкин язди и загуби или завърши след Пайлът Фиш ще е лошо, но не чак толкова. Това ще е джос.
Но аз няма да бъда уязвим. Ще спечеля. Искам този рейс повече от всичко на света. Няма да се проваля. Не съм сигурен в Алексей. Мога да спечеля — ако боговете са с мен. Да, но колко съм готов да заложа на боговете?“
— Иий, малки Йан — много пъти беше казвал Олд Чен-Чен, — внимавай, когато чакаш помощ от боговете, колкото и да ги молиш и обещаваш злато. Боговете са богове и те обядват, спят, скучаят и поглеждат настрани. Боговете са като хората: добри и лоши, мързеливи и силни, благи и кисели, глупави и мъдри! Нима има друга причина да са богове, айейа!
Дънрос чувстваше ударите на сърцето си и топлата, остра, сладникаво-кисела конска пот. Можеше да усети смразяващото дъха движение, властното стискане на камшика, събиране в завоите, после по правите отсечки, последно излизане от завой, болезнения и сладък кошмар на скоростта, владеенето на камшика, надминаване на самия себе си, внимателно притискане към парапета на Пайлът Фиш, изваждането му от крачка, Пайлът Фиш изостанал, финалният стълб отпред… хайде, хайде… победа…
— Трябва да решим, тай-пан. Време е.
— Да. Ти — каза той, поставяйки „Ноубъл хаус“ над себе си.
И сега, след като го реши, потупа топло Травкин по рамото.
— Победи, Алексей, за Бога.
Алексей, съсухрен и жилав, вдигна очи, кимна и тръгна да се преоблече. Както вървеше погледна към мястото, където стоеше Суслов, гледащ с бинокъла към него. Той трепна. Суслов обеща, че за Коледа Несторова ще дойде в Хонконг, ще й бъде разрешено да дойде. Ако сътрудничи. Сътрудничи и прави, каквото искат от него.
„Вярваш ли му? Не. Изобщо не, на тези лъжци, но може би този път… Господи, защо ли ми заповядват да определя среща на Йан късно вечерта на «Синклер тауърс»? Защо? Милостиви Боже, какво да правя? Не мисли, ти си стар. Стар си и скоро ще си мъртъв, но преди това трябва да спечелиш. Ако спечелиш, тай-панът, ще изпълни твоето желание. Ако изгубиш? Спечелил или изгубил, как би живял със срама да предадеш човека, който ти помогна и ти се довери?“
Влезе в стаята на жокеите.
Останал сам, Дънрос погледна таблото. Предвижданията при победа — тоталната сума набрана от залозите вече достигна два и половина милиона. Бътърскот Лес беше 3 към 1, Ноубъл Стар 7 към 1, още без обявен жокей, Пайлът Фиш 5 към 1, Голдън Лейди 7 към 1. Още е рано да се прогнозира. Травкин ще промени съотношението. Побиха го студени тръпки. Чудно дали вече не преговарят треньори и жокеи, дали не сключват в момента сделка помежду си? Боже, трябва много внимателно да следя този рейс, много внимателно.
— А, Йан!
— О хелоу, сър — Дънрос се усмихна на сър Джефри, който се приближи към него, след това погледна Хавъргил, който беше с губернатора и каза: — Пол, жалко за Уинуел Стег, направи великолепен рейс.