— Джос — отговори любезно Хавъргил. — Кой ще язди Ноубъл Стар?
— Травкин.
Лицето на губернатора се озари.
— О, много хубаво. Да, той ще направи много хубав рейс. Йан, за момент помислих, че ще се изкусиш.
— Аз бях. Още съм, сър. Ако Алексей междувременно пострада, аз ще съм жокеят.
— За доброто на всички и на „Ноубъл хаус“, нека се надяваме такова нещо да не става. Не можем да си позволим да бъдеш наранен. Трекът изглежда ужасно. Започна отново да превалява. Досега имахме късмет. Няма тежко пострадали. Ако започне сериозно да вали, може би ще си струва да помислим за прекъсване.
— Вече го дискутирахме, сър. Малко закъсняхме. Рейсът ще започне с десет минути закъснение. Ако не започне силен дъжд, хората ще са доволни.
Сър Джефри го гледаше.
— Между другото, Йан, опитах да говоря с министъра, но беше влязъл в съвещание. Оставих съобщение за него и той ще позвъни щом има възможност. Изглежда последствията от този проклет скандал Профумо отново подриват устоите на консервативното правителство. Пресата с право надава вой — естествено е при вероятността някъде да е изтекла информация. Няма да има спокойствие, докато Комисията по разследване веднъж завинаги не уточни аспектите на сигурността и не обори слуховете за това кой в какво е замесен.
— Да — каза Хавъргил. — Но, разбира се, най-лошото отмина, сър. Колкото до рапорта, сигурно няма да е благоприятен.
— Благоприятен или не, този скандал ще разбие консерваторите — каза трезво Дънрос, припомняйки си предсказанието на А. М. Г. в последното писмо.
— Мили Боже, дано не стане. — Хавъргил въздъхна. — Тези двама изменници, Грей и Бродхърст, на власт заедно със социалистическото изобилие? Ако пресконференцията им беше някаква индикация, всички трябва да си идем у дома.
— Това е нашият дом, а в последна сметка всеки рано или късно се прибира — каза сър Джефри тъжно. — Във всеки случай, Йан взе правилно решение. — Той погледна Хавъргил строго. — Както ти казах, Пол, важно е да взимаш правилни решения. Последиците ще са жалки, ако вложителите в „Хо-Пак“ бъдат пометени. И всичко това, заради неправилната преценка на Ричард Куанг и липсата на благоволение от тези, които са в състояние да помогнат, ако желаят и така да се избегне катастрофата — може би заради по-голяма печалба. Е?
— Да, сър.
Сър Джефри кимна за довиждане и ги остави.
— За какво беше всичко това? — попита Дънрос.
— Губернаторът мисли, че трябва да спасим „Хо-Пак“ — каза хладно Хавъргил.
— Защо не го направиш?
— Хайде да говорим за превземането на „Дженеръл сторис“.
— Първо да свършим с „Хо-Пак“. Прав е губернаторът, ще е от полза за всички — Хонконг и банката.
— Ти ще бъдеш в благоприятна ситуация?
— Да, разбира се.
— Би ли одобрил, ти и твоите съдружници, ще одобрите ли превземане?
— Нямам съдружници, но със сигурност ще одобря разумно превземане.
Пол Хавъргил тънко се усмихна.
— Мислех 20 цента на долар за холдинговите акции.
Дънрос подсвирна.
— Не е много.
— До понеделник вечер няма нищо да има. Вероятно ще приеме — неговите холдингови акции ще ни осигурят контрола на банката. Ние ще можем тогава да защитим 100 процента вложителите.
— Той има ли такова покритие?
— Не, но с нормализиране на борсата и с нашето благоразумно ръководене, след година-две, овладяването на „Хо-Пак“, наистина много ще ни облагодетелства. О да. И освен това нуждата от възстановяване на доверието в банките е голяма. Такова овладяване ще помогне.
— Идеалният момент за обявяване е днес.
— Съгласен съм.
Дънрос се усмихна.
— Какъв е този обрат, Пол? И защо въобще го дискутираш с мен?
— Не виждам да има някаква промяна. Доста сериозно обмислях положението на „Хо-Пак“. Една такава придобивка би подплатила благоприятно банковата ни политика. — Хавъргил го наблюдаваше. — Ще му засвидетелстваме доверие и ще му осигурим място в Управителния съвет.
— Значи ли това, че слуховете за „Биг бенк“ са верни?
— Доколкото знам, не. А що се отнася до това, защо дискутирам с теб — то отговорът е прост. Ти си директор на банката, която в момента е най-влиятелна. Освен това същата тази банка взема решително място в дейността на Управителния съвет. Та виждаш това, което правя, е разумното, нали?