— Да, но…
Очите на Хавъргил станаха още по-студени.
— Разбери, интересите на банката нямат нищо общо с това, колко си ми симпатичен, нито пък с мнението ми за твоите методи. Все пак беше прав за „Суперфудс“. Твоето предложение беше добро и дойде точно навреме, оставяйки възторжена вълна след себе си. Тази вълна ще се разпростре в целия Хонконг. Моментът беше подходящ и сега, ако ние последваме и анонсираме, че поемаме всички отговорности на „Хо-Пак“ към вложителите, това ще е нов вот на доверие. Трябва ни вот на доверие. Ако Тип Ток ни помогне с пари в брой, понеделник е „бум“ за Хонконг. Така че първата работа в понеделник е да изкупуваме акции на „Струан“. До вечерта ще имаме контрола на банката. Ще ти направя предложението още сега: ние авансираме двата милиона за „Дженеръл сторис“ в замяна на половината от акциите ти.
— Не, благодаря.
— Ще имаме всичко до следващата седмица. Ще гарантираме тези 2 милиона при всички положения, за да покрием превземането и цялостно да гарантираме предложението ти за Паг — ако не успееш ти да го защитиш.
— Аз ще го защити.
— Разбира се. Но нали нямаш нищо против да го спомена на Паг и на тази любопитна личност Хейпли?
— Ти си копелдак.
— Това е бизнес — искам контролния пакет. Твоите предшественици са го купили за нищо, практически са ги откраднали от Брукс, след като са банкрутирали. Искам да направя същото с „Ноубъл хаус“. Разбира се. Като и другите. Вероятно даже твоят американски приятел Бартлет. Откъде идват двата милиона?
— Манна небесна.
— Рано или късно ще разберем. Ние сме твоите банкери и ти ни дължиш много пари! Тип Ток ще ни измъкне ли от положението?
— Не съм сигурен, но миналата вечер той говори с мен и каза, че ще дойде следобед тук, но виждаш, още не е дошъл. Това е злокобно.
— Да. Получихме много изгодно предложение от Московската търговска банка.
— Дори ти не си толкова твърдоглав!
— Това е последният резерв, Йан. Сериозен последен резерв.
— Ще свикаш ли незабавно директорски съвет да обсъдиш предложение за превземане на „Хо-Пак“?
— Господи, не. Да не мислиш, че съм такъв глупак? Ако го направим, можеш да убедиш другите директори за продължаване на твоя заем. Не, Йан, ще говоря индивидуално с тях, както с теб. С твоето съгласие вече имам мнозинството, другите ще влязат в редицата. Нали имам твоето съгласие?
— При 20 процента за долар и пълното изплащане на инвеститорите, да.
— Може да ми се наложи да отида на 30 цента. Съгласен ли си?
— Да.
— Даваш ли дума?
— О да, имаш думата ми.
— Благодаря.
— Но ще свикаш Съвета в понеделник преди отваряне на банките?
— Съгласих се да го обмисля. Само това. Отговорът ми е НЕ. Хонконг е свободно общество, където слабите падат, а силните берат плодовете на труда си — Хавъргил се усмихна и погледна към таблото.
Предвижданията бяха паднали 2 към 1 за Бътърскот Лес, добре известно, че е добър при влажно време. Пайлът Фиш беше сега 3 към 1. Докато гледаха, името на Травкин се изписа на таблото до Ноубъл Стар и бурен рев го приветства.
— Мисля, че губернаторът не беше прав, Йан. Трябваше ти да яздиш Ноубъл Стар. Тогава щях да направя моя скромен залог за теб. Да. Щеше да се появиш със сияен ореол. Сигурно щеше да спечелиш. За Травкин не съм сигурен. Довиждане. — Той леко вдигна шапка и тръгна към Ричард Куанг, който стоеше настрана с жена си и треньора. — А, Ричард! Може ли да поговоря с теб. — Беше заглушен от възгласи, когато първият от осемте коня се появи. Пайлът Фиш водеше групата, ръмящият дъжд правеше кожата му още по-блестяща.
— Да, Пол? И аз исках да говоря с теб, но ти беше с губернатора и тай-пана. Имам план. Хайде срещу всичките ценности на „Хо-Пак“ да ми отпуснете заем от 50 мили…
— Не, благодаря, Ричард. Но аз имам предложение за теб, което е в сила до пет часа днес. Ние освобождаваме „Хо-Пак“ и гарантираме депозитите на всички вложители. В замяна купуваме твоите холдингови акции по номинална.
— Номинална? Това е една петдесета от стойността им.
— Всъщност 5 цента на долар, което е цялата им стойност. Съгласен ли си?
— Разбира се не, дю не ло мо, да не съм луд? — сърцето на Ричард щеше да се пръсне. Преди малко беше помислил, че Хавъргил ще му помогне. Вече разбираше, че пропадането му е неминуемо, колкото и да се преструваше, че не е, колкото и да не беше негова грешка, а работа на слухоразпространители и злобни глупаци, които го подведоха да участва в неудачни банкови операции. Но сега беше в менгеме. Ок ко! Сега ще бъде притиснат и каквото и да прави няма да може да се измъкне. Бедствие след бедствие и като връх неблагодарната Винъс Пун.