— Слушай, хубаво е да внимаваш, когато имаш работа с тези безлични копелета. Ние бяхме дяволски сигурни, че сделката е наша, преди да стане днес гафът с „Дженеръл сторис“.
— Ново предложение ли ще правиш? — попита Бартлет.
— Зависи от главния офис, колкото до мен, бих подложил динена кора на този дяволски остров, без да се замислям.
Бартлет замълча, знаеше, че са наблюдавани.
— Слушай, Линк! — Билтмън се наведе към него и заговори още по-тихо с разкривена усмивка. — Имаш ли нещо с това момиче?
— За какво говориш?
— Евроазиатката, лекото момиче, с което говореше?
Бартлет почувства, как кръвта нахлу в главата му, но Билтмън продължи:
— Имаш ли нещо против и аз да я опитам? — той му намигна. — Да си направя среща?
— Това е… това е свободна страна — отговори Бартлет, ненавиждайки го.
— Благодаря. Има страхотно дупе. Колко взима?
Бартлет ахна, абсолютно неподготвен.
— Тя не е проститутка, по дяволите!
— Ти не знаеше ли? Хей, всички в града го знаят. Но Дики каза, че не я бива в леглото. Наистина ли е така? О, ти още не си пробвал? По дяволите, Линк, единственото, което трябва да направиш, е да й покажеш малко от зелените банкноти и…
— Слушай, кучи сине — изсъска Бартлет, заслепен от ярост, — тя не е проститутка и ако й досаждаш или само се приближиш до нея, ще те размажа. Ясно ли ти е?
— Хей, я по-спокойно. Аз не знаех, че ти…
— Сега ме разбра?
— Разбира се, няма защо да… — Билтмън заотстъпва. — По-леко. Аз попитах, така ли беше? Дики… — Той спря, изплашен от Бартлет, който се приближи. — За Бога аз не съм виновен, по-полека, а?
— Затваряй си устата и да не си се приближил до нея или!
— Разбрано, о кей? — Билтмън отстъпи още една крачка… след това се обърна и бързо изчезна.
Бартлет се поколеба, след това отиде в тоалетната и се напръска със студена вода, за да се поуспокои. Излезе от тоалетната, качи се на асансьора и отиде в ложата на Дънрос. Беше време за чая. Имаше малки сандвичи, торти, сирена и големи чайници индийски чай с мляко и захар.
Доналд Макбрайд, който минаваше на път за своята ложа, спря за момент.
— Ах, мистър Бартлет, радвам се, че ти и Кейси ще имате бизнес тук. Жалко за Билтмън, но в бизнеса всичко е оправдано. Твоята Кейси е толкова очарователна личност, трябва да бързам.
Той забързано отмина. Бартлет застана на входа.
— Хей, Линк — извика Кейси от балкона. — Искаш ли чай?
Когато се срещнаха на половината път лицето й помръкна.
— Какво е станало?
— Нищо, нищо, Кейси. — Бартлет насила се усмихна. — Застанаха ли на старта?
— Още не, но всеки момент ще са там. Сигурен ли си, че нищо ти няма?
— Разбира се. На кого заложи?
— Ноубъл Стар, на кого друг? Питър заложи на аутсайдера на доктор Гулей — Уининг Били. Не изглеждаш добре, Линк. Не е стомахът, нали?
Той кимна с глава, почувствал се по-добре от загрижеността й.
— Не, добре съм. Ти о’кей ли си?
— Разбира се. Много приятно прекарах. Питър е в страхотна форма, а доктор Тулей е голям приказливец. — Кейси се поколеба. — Радвам се, че не е стомахът ти. Доктор Тулей каза, че трябва да внимаваме, тези ужасни абърдийнски микроби. Разбира се, не можем да сме сигурни, докато не минат двадесет дни.
— Господи — измърмори Бартлет, опитвайки се да откъсне мислите си от това, което Билтмън му каза. — Почти бях забравил за Абърдийн и пожара и цялата бъркотия. Пожарът ми е, като преди милион години.
— За мен също. Колко бързо минава времето?
Гавалан стоеше наблизо.
— Това е Хонконг.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако живееш тук, никога времето не стига, с каквото и да се занимаваш. Винаги има много неща за свършване. Хора пристигат, заминават, приятели, колеги в бизнеса. Винаги има криза — наводнения, пожар, кал, бумове, скандали, възможности за бизнес, погребения, банкети, коктейли или някакво бедствие. — Гавалан се отърси от възбудата. — Това е малко място и скоро започваш да познаваш всички хора от твоя кръг. Освен това нали сме на кръстопът и дори да не си от „Струан“, винаги си в движение, планираш, правиш пари, рискуваш пари, за да спечелиш повече или заминаваш за Тайван, Банкок, Сингапур, Сидни, Токио, Лондон или където и да е. Това е магията на Азия. Виж какво стана, откакто сте тук: горкият Джон Чен беше отвлечен и убит, на самолета ви откриха оръжие, след това пожарът, бъркотията на борсата, Горнт преследва нас, ние него. И сега банките може да са затворени в понеделник или ако Йан е прав, понеделник ще е ден на „бум на акциите“. И ние сме заедно в бизнеса… — Той се усмихна уморено. — Какво мислиш за нашето предложение?