Кейси задържа коментара си и погледна Бартлет.
— Велико — Бартлет мислеше за Орланда. — Мислиш ли, че Йан може да обърне нещата?
— Ако изобщо някой може, това е той. — Гавалан тежко въздъхна. — Да се надяваме, това е единственото, което можем да правим. Заложихте ли вече?
Бартлет се усмихна и Кейси се почувства по-добре.
— На кого си заложил, Ендрю?
— Ноубъл Стар и Уининг Били за куинелата. Довиждане засега.
— Странно виждане за Хонконг. Има право. Щатите изглеждат на милион километри.
— Да, всъщност не са.
— Искаш ли да останеш тук, Кейси?
Тя го погледна, учудена.
— От теб зависи, Линк.
Той бавно кимна.
— Мисля да си взема един чай.
— Хей, аз ще ти го донеса — видя на вратата Муртаг и сърцето й подскочи. — Ти не познаваш нашия банкер, Линк. Ще го доведа да се запознаете.
— Хай, Дейв.
— Хай, Кейси, виждала ли си, тай-пана?
— Зает е до края на този тур. Да или не? — прошепна нетърпеливо тя, застанала с гръб към Бартлет.
— Отговорът е, може би. — Муртаг нервно избърса челото си и свали мокрия дъждобран. Очите му бяха зачервени. — Не можах да взема цял час такси! Господи!
— Може би, какво?
— Може би, може би. Изложих им плана и те ми казаха да си отнеса задника у дома, защото съм се побъркал. После, като се поуспокоиха, обещаха да ме потърсят. Тези твърди глави позвъниха в 4.00 и ме накараха да повторя всичко отначало, тогава самият С. Ж. се обади. — Муртаг красноречиво повдигна нагоре очи. — С. Ж. каза, че главата ми е пълна с лайна, че съм се побъркал и ми затвори.
— Но ти каза „може би“. Какво се случи после?
— Отново се обадих и говорих пет часа от последните десет, опитвайки се да обясня блестящата перспектива, след като безразсъдният ти план ми взе акъла. — Муртаг неочаквано се ухили. — Хей, ще ти кажа нещо, Кейси. Сега С. Ж. повече от сигурно знае, кой е Дейв Муртаг III!
Тя се засмя.
— Не споменавай никому нищо тук. На никого, освен на тай-пана, о’кей?
Той я погледна с болка.
— Мислиш ли, че ще тръгна да разказвам наляво и надясно, че са ми накълцали задника за хамбургери?
Избухнаха възгласи и някой от балкона извика:
— Приближават старта!
— Бързо — Кейси го подкани, — отивай да заложиш на куинелата. 1 и 7. Бързо, докато още има време.
— Кои са те?
— Няма значение. Нямаш време. — Бутна го леко и той бързо тръгна. Тя се съвзе, взе чаша и се отправи към Бартлет и другите.
— Вземи си чая, Линк.
— Благодаря. Къде му каза да заложи?
— Едно и седем.
— Аз заложих на едно и осем.
Вниманието им бе отвлечено от нов рев на тълпата. Конете минаха в галоп и закръжаха покрай вратата. Видяха Пайлът Фиш да препуска, жокеят му изправен, коленете стегнати, здраво хванал юздите, насочващ го към неговата стартова позиция. Жребецът не беше още готов, разтърси грива и се разцвили. В отговор Голдън Лейди и Ноубъл Стар потръпнаха, разшириха ноздри и изцвилиха. Пайлът Фиш започна да тропа, изправи се на задните си крака и размаха копита във въздуха. Всички затаиха дъх. Жокеят Блуи Уайт изруга тихо и се вкопчи в гривата му.
— Хайде, приятел — извика той, опитвайки се да го успокои. — Дай им да видят дрънкулките ти!
Наблизо беше Ноубъл Стар с жокей Травкин. Кобилата бе подушила жребеца и стана неспокойна. Преди Травкин да успее да предотврати реакцията й, тя се изви назад и бутна задницата си в Пайлът Фиш, който кривна настрана, сепнат. Блъсна аутсайдера Уининг Били, дорестия скопец, който се бе отправил към стартовата си вратичката. Скопецът нервно разклати грива, отстъпи няколко крачки встрани, почти щеше да стъпче Локинвър, друг кафяв скопец.
— По дяволите, Алексей, оправи се с коня си!
— Разкарай се от пътя ми, блюдолизец — възропта Травкин, усещайки с колене нервните потръпвания на Ноубъл Стар.
Стоеше изправен на коня, стараейки се да бъде колкото може по-високо, хванал изкъсо юздите и се чудеше дали все пак треньорът на Пайлът Фиш не е намазал гърдите и хълбоците на жребеца с мускус, който допълнително да раздразни кобилите. Това беше стар номер.