— За Бога, кой падна…
— Да не е… Ноубъл Стар…
— Не, не е… Уининг Били…
— Не, той е трети… — Хайде, за Бога…
Сред врявата в съдийската стая се разнесе гласът на Дънрос, който не отлепваше очи от бинокъла:
— Кингплей падна… Кингплей, Стрийт Вендър и Голдън Лейди… Голдън Лейди се изправи, но, за Бога, жокеят е ранен… Кингплей не може да стане… ранен е…
— Кой води, кой води?
— Бътърскот Лес с един нос, после е Пайлът Фиш откъм перилата, Уининг Били и Ноубъл Стар бягат един до друг. Навлизат в последния завой, Лес води с една глава, останалите я следват по петите…
Дънрос гледаше препускащите коне с примряло сърце и нарастващо вълнение.
— Давай, Алексей…
Викът му се сля с останалите, Кейси също не бе по-малко възбудена, само Бартлет гледаше безучастно.
В ложата на „Блекс“ Горнт също като тай-пана не отлепваше очи от бинокъла и едва сдържаше вълнението си.
— Давай — прошепна той, като видя как Блуи Уайн пришпорва Пайлът Фиш на завоя, Ноубъл Стар се бе пласирала добре от външната страна, а Уининг Били препускаше редом с Лес, която май водеше с една глава, но поради ъгъла на завоя беше трудно да се прецени.
Травкин усети ново шибване по ръцете си, но не му обърна внимание, набирайки малко преднина на завоя, останалите пет коня го следваха на сантиметри, досами перилата препускаше Бътърскот Лес.
Блуи Уайт разбра, че е дошло време за финалния спринт. Десет ярда, пет, четири, три, два, сега! На излизане от завоя той шибна Пайлът Фиш. Жребецът се стрелна напред, на сантиметри от перилата, и излезе на правата, секунда по-късно бе пришпорена и Бътърскот Лес, защото жокеите знаеха: сега или никога.
Приведен до врата на Ноубъл Стар, Травкин се наклони към ухото й и извика по казашки, кобилата откликна на този първобитен зов и удължи крачката си, ноздрите й бяха широко отворени, по устата й имаше пяна. Петте коня вече препускаха запъхтени по правата, Ноубъл Стар от външната страна, Уининг Били на сантиметри пред Лес, гърбовете на всички окъпани в пот, Лес и Пайлът Фиш се редуваха във воденето, после и петнистият скопец Локинвър направи заявка за победа, като изпревари Пайлът Фиш и зае позиция до перилата, всички камшици бяха размахани и шпорите забити, съществуваше само стълбът на финиша отпред.
Оставаха сто ярда.
Трибуните, балконите и ложите ревяха като един. Дори губернаторът удряше по перилата на балкона:
— Давай, Бътърскот Лес!
Долу, до стълба на финиша Найн Карат Чу едва не бе премазан в перилата под натиска на устремената напред тълпа.
Деветдесет ярда, осемдесет… пръски кал, изпънати като струни коне, завладени от възбудата и оглушителния рев.
— Лес се откъсва…
— Не, виж, Пайлът Фиш…
— Божичко, Локинвър…
— Уининг Били…
— Давай, давай, давай…
Травкин забеляза приближаващия се стълб на финиша. Проблесна нова светкавица. С крайчеца на окото си зърна Локинвър на една глава пред себе си, после Лес, сега пък Уининг Били, Пайлът Фиш се устреми напред и пое водачеството, пак Уининг Били, Локинвър по петите му.
Блуи Уайт забеляза обещаната му пролука и даде последен напън на коня си. Жребецът се втурна напред, изравни се с Бътърскот Лес и я подмина. Поведе с една глава. Ездачът му забеляза как нищо неподозиращият жокей на Лес я шибна и я подкани с викове. Травкин нададе ликуващ рев и Ноубъл Стар се напрегна с всички сили. Петте коня изминаха последния ярд глава до глава, водеше Пайлът Фиш, после Уининг Били, последна Ноубъл Стар, само на една глава зад тях, само на нос, на ноздра, тълпата беше като обезумяла, конете препускаха в пакет, Ноубъл Стар от външната страна, Уининг Били на сантиметри напред, последна Лес, после Пайлът Фиш, който пак набра преднина.