Пагмайър го спря:
— Една дума, Йан?
— Може ли малко по-късно?
— Разбира се. Роджър, може ли да поговорим?
— Да. Ще бъда долу със Съндърс, на трибуната на клубните членове.
— Не в ложата ти?
— Не. Комисарят ще дава там прием, отстъпих му я.
— Йан?
— Да, Джейсън?
— Мислиш ли, че планинското рали утре ще се състои?
— Ако продължава така, не. Всичко там ще се превърне в тресавище. Защо?
— Нищо. Мислех в неделя следобед да дам коктейл по случай удара ти със „Суперфудс“.
Шити Т’Чънг се закиска.
— Чудесна идея! Браво, Йан! Видя ли каква физиономия направи Билтмън?
— Свободен ли си тогава, Йан? Няма да каня Билтмън — добави Плъм всред всеобщ смях. — Ще бъде в апартамента на компанията в „Синклер тауърс“.
— Съжалявам, рано следобед заминавам за Тайпей.
Пагмайър го прекъсна с внезапна загриженост:
— Няма ли да си тук в понеделник? Ами документите и всичко останало?
— Няма проблеми, Паг. В 9.30 приключваме — обърна се към Плъм: — Джейсън, ако пътуването до Тайпей отпадне или се отложи, ще дойда.
Дънрос си тръгна, не проумяващ приятелското държание на Плъм. Във всички управителни съвети, в които заседаваха заедно, той обикновено беше против него и вземаше страната на Горнт и Хавъргил, особено в съвета на „Виктория“.
Пред съдийската стая те бяха струпали на групички разтревожени репортери, собственици на коне, треньори и зяпачи. По целия път до контролния център Дънрос отбиваше вълни от въпроси. Стигна до последния етаж.
— Здравейте, сър — поздрави го говорителят. Стъклената кабинка с великолепен изглед към пистата беше изпълнена с напрежение. — Чудесно състезание, жалко за… Носите ли решението? Блуи е, нали, всички видяхме камшика…
— Мога ли да ползвам микрофона?
— О, разбира се.
Мъжът бързо се отдръпна и Дънрос седна на мястото му. Натисна копчето.
— Говори Йан Дънрос, упълномощен съм да направя две съобщения от името на съдиите.
Възцари се пълна тишина. Петте хиляди зрители по трибуните затаиха дъх, забравили за дъжда.
— Първо, резултатите от петата серия — мъртва тишина, нарушавана само от ромоленето на дъжда. Дънрос пое дълбоко дъх: — Пайлът Фиш с един нос пред Ноубъл Стар, на косъм след нея Бътърскот Лес… — последните думи бяха удавени във викове на одобрение и недоволство, на щастие и възмущение, целият хиподрум крещеше, спореше, одобряваше, проклинаше; най-удивен беше Горнт, убеден, че всички като него са видели жокея му и той е наказан, а резултатът анулиран. Всред всеобщата врява на таблото светнаха печелившите числа: едно, седем, осем.
Дънрос изчака за момент и повтори на кантонезки, тълпата се поумири, насъбралата се тревога се бе уталожила, тъй като съдийското решение беше окончателно.
— Второ, поради лошото време и неблагоприятните условия съдиите решиха да отменят останалите серии… — публиката изстена, — … всъщност да ги отложат за следващата събота, когато ще се проведе специално състезание — внезапен оглушителен рев и нова вълна на възбуда по трибуните. — Ще се проведат 8 серии, като в петата ще се състезават днешните участници, Пайлът Фиш, Бътърскот Лес, Уининг Били, Стрийт Вендър, Голдън Лейди, Локинвър и Ноубъл Стар. Специален реванш с двойни залози, допълнителни 30 000…
Нови одобрителни възгласи, аплодисменти, викове и някой в кабинката се обади:
— Страхотна идея, тай-пан! Ноубъл Стар ще види сметката на черния звяр!
— О, не, няма! Бътърскот…
— Чудесна идея, тай-пан…
Дънрос продължи по микрофона:
— Съдиите ви благодарят за непрестанната подкрепа. — Повтори го на кантонезки, като добави и на двата езика: — След няколко минути ще последва още едно специално съобщение. Благодаря!
Нов вик на одобрение и стоящите на дъжда забързаха на сушина или към печелившите гишета. Всеки говореше, въздишаше, проклинаше или благославяше боговете, изходите се задръстиха от дълги опашки. Само притежателите на печелившите двойни числа, осем и пет във втората серия, едно и седем в петата, гледаха като парализирани таблото в очакване на курса на печалбите.
— Друго съобщение ли, тай-пан? — попита обезпокоен говорителят.
— Да — отвърна Дънрос. — Към пет часа.
Хавъргил му каза, че сделката с Ричард Куанг е уредена, и го помоли при първа възможност да отиде в ложата на „Виктория“. Тай-панът стигна до изхода и слезе на долния етаж, като прескачаше по три стъпала наведнъж, много доволен от себе си. „Горнт сигурно ще бъде удивен, че признах победата на Пайлът Фиш. И двамата знаем, че всичко е нагласено предварително и каквото и да бе направил Алексей, беше обречен — което е главната причина да не яздя аз. И на мен щяха да ми направят номер и тогава бих убил някого. Но другата събота… Другата събота ще яздя аз и нито Блуи Уайт, нито някой друг треньор ще посмее да опита. Играта ще бъде честна, защото те ще са предупредени от Бога.“ Вълнението му нарасна. После зърна пред себе си Муртаг в многолюдния коридор.