— Е, благодаря, че се обадихте, тай-пан.
Дънрос веднага отвърна:
— За мене беше удоволствие, о, между другото, мога поверително да ви съобщя, че е твърде вероятно полицията да е хванала един свой служител.
— А-а. Предполагам, че грешката ще бъде поправена незабавно?
— Много скоро, надявам се, ако въпросното лице пожелае да подаде оставка и се възползва от разрешението да замине за чужбина.
— Колко скоро означава „много скоро“, тай-пан?
Дънрос подбираше внимателно думите си.
— Има известни формалности, но е възможно да стане бързо. За нещастие, трябва да се съгласува на по-високо равнище. Сигурен съм, че ме разбирате.
— Разбирам. Но могъщият дракон не може да се мери с местната змия, айейа! Дочух, че в Хонконг вече е пристигнал един от важните. Някой си мистър Съндърс?
Дънрос се удиви на голямата осведоменост на Тип Ток.
— Вече получих съгласието на няколко страни — каза обезпокоен той.
— Не мислех, че за тази работа са необходими толкова формалности. Истинското злато не се бои от огън.
— Да. Мога ли да ви се обадя по-късно тази вечер — да ви уведомя за развоя на събитията?
— Да, на същия телефон. Моля, обадете ми се в 9 ч. — гласът на Тип Ток стана още по-сух. — Доколкото разбирам, има голяма вероятност молбата ви за кредитиране да бъде удовлетворена. Естествено, за да ви се предостави незабавен заем от половин милиард хонконгски долара, ще се изискват и съответните документи, но подочувам, че в случая печатът на „Виктория“, вашият и този на губернатора ще бъдат достатъчна гаранция, за да получите тези пари до 30 дни. Тази… незначителна сума ще бъде готова в кратки срокове, веднага след като започнат необходимите процедури. Дотогава въпросът е поверителен, строго поверителен.
— Разбира се.
— Благодаря ви, че се обадихте.
Дънрос затвори телефона и потри ръце. В ума му се бе запечатало „в кратки срокове“. Той съзнаваше — а знаеше, че това е пределно ясно и на Тип Ток — че двете „процедури“ безусловно, макар и не задължително, са взаимосвързани помежду си.
„Боже, колко обичам Азия.“
Коридорите бяха пълни, хората вече се разотиваха и се тълпяха по асансьорите. Дънрос надникна в ложата си и срещна погледа на Гавалан.
— Ендрю, слез долу до трибуните на клубните членове и намери Роджър Крос — той е там с един мъж на име Съндърс. Покани ги да дойдат за малко в ложата ми! Побързай!
Гавалан излезе. Дънрос забърза по коридора покрай гишетата за залагане.
— Тай-пан! — извика Кейси. — Съжалявам за Ноубъл Стар! Ти…
— След минута се връщам, Кейси. Извинявай, бързам — извика пътьом Дънрос. Пред печелившото гише зърна Горнт, но и това не помрачи настроението му. Първо по-важните неща.
— Как искаш десетте хиляди? От нашия облог?
— По-добре в брой — отвърна Горнт.
— Ще ти ги пратя по-късно.
— Може и в понеделник.
— По-късно довечера. В понеделник ще съм зает — Дънрос кимна учтиво и отмина.
В препълнената ложа на „Виктория“ беше шумно като навсякъде. Напитки, смях, вълнения и няколко ругатни по адрес на Пайлът Фиш, но вече се правеха облози за следващата събота. При влизането си Дънрос беше посрещнат от аплодисменти, съболезнования и нов залп от въпроси. Той се справи с лекота с всички, включително и с този на Мартин Хейпли, който беше притиснат до вратата заедно с Ейдриън.
— О, татко, ама че глупав късмет извади Ноубъл Стар. Пропилях всичко, дори и месечната си издръжка.
Дънрос се засмя:
— Младите дами не бива да залагат! Здравей, Хейпли!
— Мога ли да ви попитам за…
— По-късно. Ейдриън, не забравяй за коктейла. Ти си домакиня.
— О, да, там сме. Татко, можеш ли да ме авансираш за следващия мес…
— Разбира се — съгласи се той за нейно учудване, прегърна я и започна да си пробива път към Хавъргил, до когото стоеше Ричард Куанг.
— Привет, Йан — поздрави го Хавъргил. — Лош късмет, но Пайлът Фиш бе явно по-добър.
— Да, да, наистина. Здравей, Ричард — Дънрос му подаде снимка от фотофиниша. — Лош късмет и за двама ни.
И другите се струпаха да видят.
— Ама че работа, на косъм…
— Помислих, че Ноубъл Стар…
Дънрос се възползва от общата залисия и се наведе към Хавъргил: