Банкерът се усмихна неловко, доловил заплахата, но си припомни, че това е голям късмет за него и че сега, когато е станал директор в Управителния съвет на „Виктория“, Винъс Пун сигурно ще му се кланя до земята. Усмихна се широко:
— Прав сте, тай-пан. „Зад червените врати има премного месо и вино.“ Моят опит ще бъде от голяма полза за банката ни, айейа! — и важно се отдалечи.
— Божичко, какъв ден — промърмори Джонджон.
— Невероятен — отвърна Макбрайд. — Джонджон, старче, ти трябва да се гордееш с Пол.
— Разбира се — Джонджон гледаше как Хавъргил се промъква към изхода.
— Добре ли се чувстваш?
— Да, само дето работих до късно.
Джонджон бе стоял до късно снощи, търсейки най-безопасния начин за осъществяване на операцията, безопасен както за банката, така и за вложителите на „Хо-Пак“. Той бе архитектът на сделката и сутринта бе прекарал още няколко изкупителни часа в опит да убеди Хавъргил, че сега е времето за нововъведения.
— Ние можем да го направим, Пол, и да възродим дов…
— Това е много опасен прецедент! Не мисля, че идеята ти е толкова добра, колкото си представяш!
Хавъргил бе размислил едва след като бе видял колко бързо и силно бе нараснало доверието към тях след драматичното съобщение на Дънрос.
„Няма значение — помисли си уморено Джонджон — всички спечелихме. Банката, Хонконг, «Хо-Пак». Ние със сигурност ще се погрижим по-добре за техните инвеститори, акционери и гаранти от Ричард! Когато аз стана тай-пан ще използвам «Хо-Пак» като пример за осъществяване на спешни спасителни операции. С нашия нов начин на управление «Хо-Пак» ще се превърне в чудесна придобивка. Като всяко едно от десетките ни други начинания. Дори като «Струан»!“
Умората на Джонджон изчезна. Той се усмихна широко.
„О, кога ще дойде понеделник — и ще се отвори борсата!“
В ложата на „Струан“ Питър Марлоу се беше облегнал мрачно на парапета на балкона и гледаше тълпите под него. От издадената козирка над ложите се лееше дъжд. Трите конзолни балкона на клубните членове с и без право на глас не бяха така добре защитени. Мокри коне се прибираха надолу по рампата, мокри коняри се вливаха в потока от разотиващи се мокри хора.
— Какво има, Питър? — попита Кейси.
— О, нищо.
— Надявам се да няма проблеми с Фльор?
— Не.
— Да не би нещо с Грей? Видях ви да спорите.
— Не, не е Грей, макар че е отвратителен, невъзпитан и върл противник на всякакви ценности — Марлоу се усмихна особено. — Говорехме за времето.
— Ами. Точно тогава ми изглеждаше потиснат. Загуби ли в петата серия?
— Да, но не е заради това. Аз съм изпреварил времето си, прекалено много съм го изпреварил. — Високият мъж се поколеба и после махна с ръка към ложите и хиподрума. — Просто си мислех за 50-те хиляди китайци тук и ония 3–4 милиона оттатък, които притежават огромно наследство от невероятни тайни и фантастични истории; да не говорим за над 20-те хиляди европейци, знатни и незнатни, тай-панове, пирати, счетоводители, магазинери, чиновници — те защо са избрали Хонконг? И знам, че колкото и да се опитвам, колкото и да чета, да слушам или разпитвам, никога няма да науча кой знае колко нито за хонконгските китайци, нито за самия Хонконг. Никога. Само ще драскам по повърхността.
Кейси се усмихна.
— Навсякъде е едно и също.
— О, не, не е така. Ето ти няколко примера от Азия. Да вземем онзи топчест китаец там — в третата ложа. Той притежава няколко милиона. Жена му е клептоманка, затова винаги, когато излиза от къщи, неговите хора тайно я следят и щом открадне нещо, го плащат. Във всички магазини ги познават, и нея, и него, и всичко е много цивилизовано — къде другаде биха постъпили така? Бащата на този е бил кули, на онзи — разбойник, неговият — мандарин, на този — селянин. Един от мъжете до него е натрупал цяло състояние от контрабанда на опиум и наркотици в Китай, а жена му… е, това е друга история.
— Каква история?
Марлоу се засмя:
— Някои жени имат не по-малко любопитни истории от мъжете си, а понякога и по-интересни. Една от жените, с които се запозна днес, е нимфоманка…
— О, стига Питър! Фльор е права, ти все си измисляш.
— Може би. О, да, но някои китайки са не по-малко хищни от всяка друга жена на земята, но тихомълком.