— Шовинист! Сигурен ли си?
— Носи се слух… — и двамата се засмяха. — Всъщност те са много по-хитри от нас. Разправят, че малкото омъжени китайки, на които им шарят очите, предпочитат европейци за любовници — китайците обожават клюките и скандала и рядко се намира китаец — сладострастник, който да умее да пази тайна и честта на жената. Дамите с право се страхуват. Ако ги хванат, ще загазят, и то сериозно. Китайските закони са много строги — той извади цигара. — Може би така е по-вълнуващо.
— Да имаш любовник?
Марлоу я гледаше и си мислеше какво ли би казала, ако й разкриеше прякора й, прошепнат му весело от четирима негови приятели китайци поотделно.
— О, да, дамите тук хойкат, поне някои от тях. Виж ей там, в онази ложа — мъжа, дето говори. Той носи зелена шапка — това на китайски означава, че е рогоносец, че жена му си има любовник, всъщност, негов приятел китаец.
— Зелена шапка?
— Да. Китайците са невероятни. Имат страхотно чувство за хумор. Преди няколко месеца този мъж публикува следното съобщение в един китайски вестник: „Знам, че нося зелена шапка, но жената на мъжа, дето ми я слага, има двама сина, които не са от него.“
Кейси го изгледа учудено:
— Искаш да кажеш, че се е подписал под това?
— О, да. С каламбур на едно от имената си, но тези, които трябваше, разбраха.
— Вярно ли беше?
Питър Марлоу повдигна рамене.
— Това няма значение. На любовника му се смачка фасонът, а жена му изяде калая.
— Не е честно, въобще не е честно.
— В нейния случай е.
— Какво е направила?
— Има двама сина от др…
— О, я стига, мистър Разказвач!
— Ей, виж там, д-р Тулей!
Тя огледа пистата и го видя.
— Май не е много щастлив.
— Надявам се Травкин да е добре. Чух, че Тулей отишъл да го прегледа.
— Много лошо падане.
— Да, ужасно.
Д-р Тулей ги разпита и двамата подробно за здравето им поради надвисналата опасност от тифус, вероятно и от холера, да не говорим за хепатита.
— Джос! — заяви твърдо Питър Марлоу.
— Да! — повтори Кейси, потискайки тревогата си за Линк. „За мъжа е по-лошо — помисли си тя, като си спомни какво бе казал д-р Тулей: Хепатитът може да съсипе черния дроб — а и живота — на един мъж завинаги.“
— Хората тук сякаш наистина са по-интересни. А Хонконг е каймакът на всичко. Според мен Азия е центърът на света, а Хонконг — ядрото му.
Питър Марлоу махна на някого от съседната ложа, който поздравяваше Кейси.
— Ето още един твой обожател.
— Ландо? Той е очарователен мъж.
Кейси бе прекарала известно време с него между сериите.
— Трябва да дойдете в Макао, мис Чолок, утре вечер бихме могли да вечеряме заедно. В 7.30 удобно ли ви е? — я бе попитал Мата с прекрасния си старомоден чар и Кейси много бързо се досети.
По време на обяда Дънрос я предупреди за него.
— Той е добър човек, Кейси — започна деликатно тай-панът. — Но една quai loh чужденка като тебе, която е за пръв път в Азия и е толкова красива, би трябвало да не забравя, че невинаги е достатъчно да си пълнолетен.
— Разбрах, тай-пан — засмя се тя. Но днес сутринта си позволи да бъде хипнотизирана от Мата под закрилата на ложата на тай-пана.
„Когато сме насаме, ще бъда нащрек.“
— Зависи, Ландо — му отвърна тогава. — С удоволствие. Но зависи кога ще се върна от разходката с яхтата и дали времето ще позволи.
— С кого ще ходите? С тай-пана ли?
— С приятели.
— А-а. Е, мила, ако не в неделя, то може и в понеделник, за вас има добри възможности за бизнес тук или в Макао, за вас и мистър Бартлет, ако желаете, и за „Пар-Кон“. Може ли да ви се обадя утре вечер в седем, в случай, че сте свободна?
„Бих могла да се справя с него по някакъв начин, макар че ще трябва да внимавам да не сложи нещо във виното ми или дори във водата.“
— Питър, мъжете тук, свалячите — падат ли си по приспивателно в чашата?
Той присви очи:
— Имаш предвид Мата?
— Не, общо.
— Едва ли един китаец или евроазиатец би сипал приспивателно на една quai loh, ако за това ме питаш — той се намръщи. — Но въпреки това бих те посъветвал да внимаваш както с тях, така и с европейците. Откровено казано, ти би се котирала много добре сред тях. Имаш всичко необходимо да ги докараш до припадък.