— Много благодаря!
Кейси се облегна на парапета, зарадвана от комплимента.
„Иска ми се Линк да беше тук. Имай търпение.“
— Кой е този? Старецът, дето се хили похотливо на момичето? Долу, на първия балкон? Виж, опипва я по задника.
— А, това е един от местните пирати — Фор Фингър Уу. Момичето е Винъс Пун, местна телевизионна звезда. Младежът, който говори с тях, е негов племенник. Всъщност се говори, че му е син. Има диплома от Харвард и американски паспорт, а умът му сече като бръснач. Старият Уу също е мултимилионер, твърди се, че се занимава с контрабанда, злато и всичко останало, има една официална съпруга, три наложници на различна възраст, а сега е хвърлил око на Винъс Пун. Тя беше метреса на Ричард Куанг. Беше. Но може би сега след обединяването с „Виктория“ ще зареже Фор Фингър и ще се върне при Куанг. Уу живее на една прогнила стара джонка в Абърдийн и трупа несметно богатство. А, виж там. Сбръчканият старец и жената, с които говори тай-панът.
Кейси проследи погледа му през една ложа от тяхната.
— Това е ложата на Шити Т’Чънг — осведоми я Марлоу. — Шити е пряк потомък на Мей-мей и Дънрос чрез сина им Дънкън. Тай-панът показвал ли ти е портретите на Дърк?
— Да.
Тя потрепери, като си спомни за ножа на Хег, забит в портрета на баща й, Тайлър Брок.
— Приликата е голяма.
— Наистина! Така ми се иска да видя Дългата галерия. Както и да е, възрастната двойка, с която говори тай-панът, живее в двустаен апартамент на шестия етаж в къща без асансьор на „Глесинг пойнт“. Те притежават голям пакет акции на „Струан“. Всяка година преди годишното събрание на управителния съвет тай-панът, който и да е той, трябва да отиде с шапка в ръка да поиска право на глас върху акциите. Винаги го получава — такова е било първоначалното споразумение — но трябва да отиде лично да го поиска.
— Защо?
— За престиж. И заради Хег — бегла усмивка. — Била е страхотна жена, Кейси. Ех, ако я познавах! По време на въстанието през 1899–1900 година, когато. Китай преживявал поредния си катаклизъм, цялото имущество на „Ноубъл хаус“ в Пекин, Тиеншан, Фучоу и Кантон било напълно унищожено от бунтовниците, които до известна степен били финансово подпомогнати и без съмнение поощрени от Цу Хси, старата императрица майка. Те наричали себе си Справедливите сплотени юмруци и бойният им вик бил: „Да унищожим всички чуждестранни дяволи!“ В интерес на истината, по това време европейските сили и Япония били раздробили Китай порядъчно. Както и да е, те нападали и унищожавали всички чуждестранни компании, колонии, незащитени райони. По това време фиктивен тай-пан на „Ноубъл хаус“ бил отново старият сър Локлин Струан — най-малкият син на Роб Струан, роден с изсъхнала ръка. Той станал за пръв път тай-пан след смъртта на Кълъм, на 18 години, после след Дърк Дънрос. Хег го избрала и го държала вързан за полата си чак до смъртта му на 75-годишна възраст през 1915 г.
— Откъде знаеш всичко това, Питър?
— Измислям си го — отвърна Марлоу. — Както и да е, Хег спешно се нуждаела от голяма сума пари. Дядото на Горнт бил изкупил много ценни книжа на „Струан“ и борсата замряла. Нямало откъде да вземе на заем, никакъв източник на кредити, защото цяла Азия — всички hong били в същото положение. Но бащата на този човек, с когото говори тай-панът, бил крал на просяците. Просията тук била доста доходна професия. Както и да е, според легендата този просешки крал дошъл при Хег. „Дойдох да купя една пета част от «Ноубъл хаус» — казал той с голямо достойнство, — ако се продава. Предлагам 200 000 сребърни таела“, а тя точно от такава сума се нуждаела, за да си откупи книжата. За благоприличие се попазарили и той се съгласил на една десета, 10 — невероятно изгодна сделка — и двамата знаели, че за същата сума би могъл да получи 30 или 40, защото по това време Хег вече била отчаяна. Не поискал никакъв договор, освен печата и обещанието, че веднъж годишно тя или тай-панът ще идват при него или потомците му, където и да живеят те, и ще молят за правото на глас върху акциите.
— Винаги, когато тай-панът поиска, това право ще му бъде давано.
— Но защо, уважаеми кралю на просяците? Защо ме спасявате от неприятелите ми? — попитала тя.
— Защото старият Зеленоок Дявол веднъж спасил честта на моя дядо и му помогнал да стане първия крал на просяците в Хонконг.
Кейси въздъхна:
— Вярваш ли на всичко това, Питър?
— О, да — Марлоу погледа към Щастливата долина. — Някога всичко това било маларийно блато. Дърк и него е разчистил.