Той дръпна от цигарата си.
— Някой ден ще напиша история на Хонконг.
— Ако продължаваш да пушиш, няма нищо да напишеш.
— Разбрах намека ти. Добре, ще спра. Сега. За днес. Защото си хубава — загаси цигарата си. Усмихна се, но по-различно. — Ех, толкова истории бих могъл да ти разкажа за хората, с които днес се запозна. Но няма повече, не е честно. Никога не бих могъл да разкажа истинските истории, макар че знам доста.
Тя също се разсмя, като отмести поглед от странната възрастна двойка към другите трибуни. Неволно въздъхна. На балкона на клубните членове видя Орланда, седнала на завет от вятъра. Линк беше с нея. Седяха доста близо един до друг. Дори и от такова разстояние лесно можеше да се види, че са много щастливи заедно.
— Какво е…? — започна Питър Марлоу, но после и той ги видя. — О, не се притеснявай.
След малко тя отмести поглед.
— Питър, а онази услуга? Мога ли да те помоля за нея сега?
— Какво искаш да направя?
— Да ми разкажеш нещо за Орланда.
— За да я унищожиш ли?
— За да се защитя. За да защитя Линк от нея.
— Той може да не иска да бъде защитаван, Кейси.
— Кълна се, че няма да използвам тази информация, освен ако не е крайно наложително.
Високият мъж въздъхна.
— Съжалявам — каза той състрадателно, — но нищо, което бих могъл да ти кажа за нея, не би ти послужило за защита нито на тебе, нито на Линк. Нищо, което да я унищожи или накърни репутацията й. Дори и да можех, не бих ти казал, Кейси. Не би било честно, нали?
— Не, но аз продължавам да те моля — тя го погледна настоятелно. — Ти каза, че ще ми услужиш. Аз се отзовах, когато имаше нужда от помощ. Сега аз имам нужда от такава. Моля те.
Той я изгледа продължително.
— Какво знаеш за нея?
Кейси му разказа какво бе научила за Орланда — за Горнт, който я издържаше, за Макао и за детето.
— Значи знаеш всичко, което и аз знам, освен едно — че трябва да я съжаляваш.
— Защо?
— Защото е евроазиатка и е сама. Горнт е единствената й, и то много несигурна, опора. Тя живее на ръба на бръснача. Млада е, красива и заслужава бъдеще. Тук за нея такова няма.
— Освен Линк?
— Освен Линк или някой друг като него — сивите му очи бяха потъмнели. — Това може би не е толкова лошо от негова гледна точка.
— Защото тя е азиатка, а аз не съм ли?
Отново тази странна усмивка.
— Защото е жена като тебе, но ти държиш всички карти в ръцете си и трябва само да решиш дали искаш тази война.
— Бъди откровен с мене, Питър, моля те. Умолявам те. Какво ще ме посъветваш? Аз почвам да се плаша — ето, признавам си го. Моля те?
— Добре, но това не е услугата, която ти дължа — отвърна й той. — Носи се слух, че вие с Линк не сте любовници, макар че ти очевидно го обичаш. Също така се говори, че сте заедно от шест или седем години, но… без връзката ви да е официална. Вие и двамата сте много готини и от вас би се получила чудесна двойка. Ключовата дума е двойка, Кейси. На теб може би ти се иска да имаш пари, власт и „Пар-Кон“ повече, отколкото Линк. В това е проблемът ти. А аз не мисля, че би могла да имаш всичко.
— Защо не?
— Според мен ти или трябва да избереш „Пар-Кон“ с властта и парите, но без Бартлет, освен като приятел, или да станеш мисис Линк Бартлет, да го обичаш и да се държиш като този тип жени, какъвто без съмнение би била Орланда. И в двата случая трябва да се отдадеш изцяло — двамата С Линк сте прекалено силни и вероятно прекалено много пъти сте се подлагали на изпитания, за да бъдете излъгани. Той веднъж се е развел, значи е нащрек. Ти си надхвърлила възрастта на Жулиетиното заслепение, значи и ти си предпазлива.
— Ти и психолог ли си?
Марлоу се засмя:
— Не, нито пък съм изповедник, макар че обичам да опознавам хората и да ги изслушвам, но не и да ги поучавам — никога не давам съвети — това е най-неблагодарната работа на света…
— Значи няма място за компромиси?
— Не мисля, но все пак аз не съм ти. Ти си имаш своята съдба. Независимо от Орланда — ако не е тя, ще бъде някоя друга, по-добра или по-лоша, но едва ли по-хубава, защото, независимо дали печели или губи, или е наравно, Орланда притежава онова качество, което е необходимо да накара един мъж да се почувства доволен и щастлив, и истински мъж. Извинявай, не исках да бъда шовинист, но след като ме попита, бих те посъветвал по-бързо да се решиш.