Гавалан влезе бързо в ложата на Шити Т’Чънг и се приближи до тай-пана.
— Добър ден — поздрави той учтиво възрастната двойка. — Съжалявам, тай-пан, но Крос и другият човек, когото търсеше, вече си бяха отишли.
— По дяволите! — Дънрос се замисли за секунда, после се извини и излезе с Гавалан. — Ще дойдеш ли на коктейла?
— Да, ако смяташ, че трябва — макар че не ставам много за компания.
— Дай да влезем тук за секунда.
Дънрос го въведе в личния си кабинет. Чаят беше сервиран заедно с бутилка „Дом Периньон“ в кофичка с лед.
— Празненство?
— Да. По три повода: контролът на Универсалните магазини, спасяването на „Хо-Пак“ и изгряването на новата ера.
— О?
— Да. — Дънрос започна да отваря бутилката. — Например ти: искам в понеделник вечерта да заминеш с децата за Лондон. — Гавалан се ококори, но нищо не каза. — Искам да провериш за Кейти, да се срещнеш с лекаря й, а после да я отведеш с децата в Ейвиърд. Искам да останеш там за шест месеца, а може и за година-две. Но най-малкото за шест месеца — вземи цялото източно крило — Гавалан ахна. — Ще възглавиш един нов отдел, за който никой няма да знае, нито Аластър, нито баща ми, нито който и да е член от семейството, включително и Дейвид. Ще знам само аз.
— Какъв отдел? — вълнението и задоволството на Гавалан си проличаха.
— Има един човек, с когото искам да се сближиш довечера, Ендрю. Джейми Кърк. Жена му е малко отегчителна, но ще ги поканиш в Ейвиърд. Искам да започнеш постепенно да заемаш позиции в Шотландия, особено в Абърдийн. Искам да купуваш имоти, но незабележимо: фабрики, кейове, потенциални летища, хеликоптерни площадки близо до доковете. Има ли там докове?
— За Бога, тай-пан, не знам. Никога не съм бил там.
— Нито пък аз.
— А?
Изражението на Гавалан разсмя Дънрос.
— Не се притеснявай. Първоначалният ти бюджет ще бъде един милион лири стерлинги.
— Божичко, откъде ще дойдат тия ед…
— Няма значение — Дънрос завъртя тапата и я задържа, за да предотврати изхвърчането й. После наля. — Имаш един милион лири стерлинги през първите 6 месеца. Още 5 милиона през следващите две години.
Гавалан го гледаше с отворена уста.
— С течение на времето искам „Ноубъл хаус“ тихомълком да се превърне в най-могъщата компания в Абърдийн, с най-хубавата земя и най-голямо влияние върху градския съвет. Искам ти да имаш най-голямото имение в Абърдийн — на запад чак до Инвърнес и на юг до Дънди. До две години. Ясно ли е?
— Да, но… — Гавалан млъкна безпомощно. Цял живот бе искал да напусне Азия. Кейти и децата също искаха, но за това и дума не можеше да става и те дори не си го бяха помисляли. Сега Дънрос му даваше възможност да осъществи мечтата си и той още не можеше да я осъзнае.
— Но защо?
— Поговори с Кърк, ухажвай жена му, но помни, момчето ми, дръж си устата затворена. — Дънрос му подаде чаша вино и взе една и за себе си. — Наздраве за Шотландия, за новата ера и нашето ново владение.
„Наздраве и за Северното море! Всички богове са ми свидетели: «Ноубъл хаус» прилага в действие план №1.“
64
По трибуните вече нямаше никого, освен чистачките. Повечето от ложите бяха тъмни. От небето се лееше проливен дъжд, образуващ плътна водна завеса. Скоро щеше да се здрачи. Движението около хиподрума беше напълно объркано. Хилядите зрители се разотиваха бавно към къщите си, мокри, но весели. Другата събота пак ще има конни надбягвания и още една пета серия и, ох-ох-ох, нови залагания и този път сигурно тай-панът ще язди Ноубъл Стар, а може и Блек Биърд да язди Пайлът Фиш и тези двама дяволски quai loh ще се убият за наше удоволствие.
На излизане от входа на клубните членове един Ролс изпръска няколко минувача и те го обсипаха с куп ругатни, но без да го вземат много присърце. Някой ден и аз ще карам такава, си мислеше всеки. Само мъничко да ми провърви. Малко джос другата събота и ще имам достатъчно пари да си купя парче земя или апартамент, който ще дам под наем или ще разменя срещу друг в някой от високите блокове, а него ще го ипотекирам срещу един акър от Сентръл. Иий, как готино ще си карам Ролса и той ще има същия щастлив номер като този! Видя ли кой беше? Таксимен Ток, дето преди 7 години караше bo-pi нелегално такси и един ден намери на задната седалка 10 000 ХК долара, и ги кри 5 години, докато не изтече срокът на давност, а после направи такъв удар с тях на борсата по време на най-големия бум преди 3 години и с печалбата накупи апартаменти. Ийх, бумът! Помниш ли какво пишеше Старият сляп Тунг в колонката си за предстоящия бум! Ами фалитът после, след който всички започнаха да си теглят като луди парите от банките?