Айейа, но това вече свърши! Не си ли чул страхотната новина? Голямата банка била купила „Хо-Пак“ и щяла да поеме всички дългове на банкера Куанг. Чу ли, че „Ноубъл хаус“ щяла да купи Универсалните магазини? Две толкова хубави новини в деня на надбягванията. Такова нещо досега не се е случвало! Странно! Много странно! Не мислиш ли… Майната им на всички богове! Това е гаден номер на ония отвратителни чуждестранни дяволи, които искат да манипулират пазара и да ни лишат от законната ни печалба. Ох-ох-ох, съгласен съм! Сигурно е заговор! Прекалено много съвпадения! Ох, тия лукави отвратителни варвари! Благодаря на боговете, че го разбрах навреме, за да съм готов! А какво трябва да направя…
На път за вкъщи всички бяха много развълнувани. Повечето се връщаха по-бедни, отколкото бяха отишли на хиподрума, но някои бяха спечелили добри пари там. Спектакълс Уу, старшината от полицейския участък в Източен Абърдийн. Крос му бе разрешил да отиде на хиподрума, но да се върне до 18.15 ч., за поредния разпит, на който Спектакълс Уу ще превежда от нинг-ток. Младежът потрепери и Тайната му Торбичка изстина, като си спомни колко бързо великият Брайън Куок бе издрънкал най-съкровените си тайни.
„Айейа, — помисли си той, изпълнен със суеверен страх. — Тия розови варвари са същински дяволи, те така могат да ни омагьосат нас, цивилизованите хора, че да ни вземат ума. Но ако започна работа при тях, ще мога да се предпазя и да науча някои техни тайни, а като науча много от тайните на чуждестранните дяволи, ще стана родоначалник!“
Младежът засия. Неговият джос се бе променил изцяло, откак залови оная стара ама. Днес боговете бяха много благосклонни към него. Той бе заложил веднъж двойно и на още три отделни коня, като всеки път бе реинвестирал печалбата си, и сега беше по-богат с 5 753 ХК долара. Вече имаше готов план за парите. Ще даде на петия чичо заем срещу 51 лихва да купи машина на старо и да започне производство на пластмасови цветя, 1000 долара ще задели за построяването на две къщи в новия квартал, които после ще даде под наем, а последните 1000 долара ще заложи на надбягванията другата седмица.
Зад него изсвири оглушително клаксон. Спектакълс Уу подскочи. Позна един от мъжете в мерцедеса — Роузмънт, варварина от ЦРУ, който разполагаше с неограничени фондове за харчене. „Толкова са наивни тия американци — помисли си Уу. — Миналата година, когато при всеобщото емигриране роднините му масово пресичаха границата, той изпращаше всички в консулството по списък, всеки месец с различно име и различна история, за да се включат в непрекъснато нарастващия отряд от оризови християни или по-точно, оризови комунисти. От американското консулство лесно можеше да се получи безплатно ядене и милостиня. Трябваше само да се преструваш на уплашен и да кажеш неспокойно, че току-що си преминал границата, че си твърд противник на Председателя Мао и че в твоето село комунистите са извършили такива и такива ужасии. Американците с удоволствие посрещаха всякакви новини, истински или въображаеми, за движението на войските на КНР. О, колко бързо си записваха и питаха за още. Всякаква информация, дори и най-глупавата, до която би могъл да се добереш, ако умееш да четеш вестници, бе ценна за тях — стига да им я прошепнеш с облещени очи.“
Преди три месеца на Спектакълс Уу му хрумна чудесна идея. Заедно с четирима свои роднини, единият от които беше работил като журналист в комунистически вестник в Кантон, предложи на Роузмънт — но чрез доверени посредници, за да не ги открият — да му предоставят ежемесечен таен доклад под кодовото название „Борец за свобода“ за условията оттатък Бамбуковата завеса, в и около Кантон. За да докаже шпионските си способности, Уу предложи да предостави първите два доклада безплатно — за да хванеш голям тигър, трябва да пожертваш откраднатото агне. Ако ЦРУ ги одобреше, щеше да му плати по 1000 ХК долара за всеки от следващите три и ако и те се окажеха ценни, щяха да сключат едногодишен договор за нова поредица от доклади.
Първите два бяха оценени толкова високо, че веднага бе сключен договор за пет по 2000 ХК долара всеки. Другата седмица ще получат първия хонорар. О, как се бяха поздравявали помежду си. Съдържанието на докладите подбираха от 30 китайски вестника, които кантонезкият влак докарваше ежедневно наред с прасетата, птиците и всякакви хранителни продукти и които спокойно можеха да се купят от павилионите във Ванчай. Те трябваше само щателно да прочетат статиите и да отстранят комунистическата пропаганда, а след това да ги препишат — в тях се говореше за посеви, строителство, икономика, партийни решения, раждания, смърт, присъди, изнудвания и други местни новини: всичко, което им се стореше интересно. Роднините му съставяха докладите, а Спектакълс Уу ги превеждаше.