Двете възрастни жени пак се засмяха, но от лошия джос ги болеше и по-старата се потърка по гърдите да облекчи болката.
— Айейа, трябва да си взема лекарството. Иди да кажеш на бригадира за стареца. Иий, по-малка сестро, колко съм уморена тази вечер. Толкова лош джос, този човечец за малко да стане милионер, а сега? Джос! Иди кажи на бригадира. Аз съм уморена тази вечер — повтори еднозъбата Янг, като се облегна на греблото. Гласът й потрепери.
Другата жена се отдалечи, като се чудеше колко бързо дават и вземат боговете — ако въобще съществуват, усъмни се тя за момент. А, джос!
Еднозъбата Янг продължи работата си, беше уморена, болеше я глава, но веднага щом се увери, че е останала сама и никой не я гледа, се втурна към кошчето и изрови талоните с разтуптяно сърце. Трескаво провери дали очите й не я лъжат и че числата са верни. Нямаше грешка. Всички талони бяха, печеливши. Тя бързо ги напъха в джоба си и прерови за други, останали по невнимание в кошчето. После изсипа още боклуци отгоре. Ликуваше.
„Утре мога да получа печалбата, имам три дни на разположение! О, слава на боговете, аз съм богата, аз съм богата, аз съм богата! Това са 100 или 200 талона, по 5 ХК долара, всеки носи печалба от по 265 долара, ако са 100 това прави 26 500 ХК долара, ако са 200 — 53 000 долара.“
Прималя й, тя приклекна до трупа и се облегна на стената до него, без да го забелязва. Сега нямаше да посмее да преброи талоните, нямаше време. Всяка секунда беше фатална. Трябваше да се подготви.
— Внимавай, стара глупачке — промърмори гласно еднозъбата Янг и едва не се паникьоса. — Престани да говориш на глас! Внимавай, стара глупачке, иначе по-малката сестра ще се усъмни. Ох-ох-ох, дали в момента тя не казва на бригадира какво подозира? Ох, какво да правя? Това е мой джос, аз намерих стареца… айейа, какво да правя? Те може и да ме претърсят. Ако ме видят в това състояние, със сигурност ще се усъмнят…
Главата й пулсираше от болка, повдигаше й се. Наблизо имаше тоалетна. Тя се изправи, като се подпираше на стената, и закуцука към нея. Зад гърба й другите чистачки продължаваха да преравят и събират боклука.
Утре щяха пак да дойдат, защото имаше още много работа. Нейната смяна започваше в девет сутринта. В празната тоалетна старата Янг извади талоните с треперещи ръце, уви ги в парцал, намери една хлабава тухла в стената и ги скри зад нея.
След като всичко приключи благополучно, тя задиша по-спокойно навън. Другата старица се върна с бригадира, който погледна мъжа, прерови много внимателно джобовете му и откри пликче от цигарена хартия, което жените бяха пропуснали. В него имаше щипка бял прах.
— За него могат да се вземат два ХК долара — каза той, като знаеше, че струва 6,04 долара. — Ще си ги поделим — 70 за мен и 30 за вас двете.
За приличие еднозъбата се попазари и накрая се споразумяха той да се опита да вземе 3,10 долара, които да си поделят — 60 за него и 40 за тях. Бригадирът си тръгна удовлетворен.
Когато останаха сами, по-младата жена започна да се рови в боклука.
— Какво правиш? — попита я еднозъбата.
— Исках само да проверя ония талони, по-голяма сестро. Твоите очи не са чак толкова добри.
— Както искаш — сви рамене еднозъбата. — Тук съм помела. Ще ида ей там.
Кривият й пръст сочеше към един ред седалки, под който имаше купчина непроверен боклук, незабелязан досега. Другата жена се поколеба, но после я последва и еднозъбата едва не се изкиска ликуващо, след като опасността премина.
„Като дойда утре, ще кажа, че ме боли корем. Ще си прибера богатството и ще си ида вкъщи. Ами какво ще правя с парите?“
Първо ще дам капаро за две quai loh бални рокли на третата внучка срещу половината от печалбата й през първата година. От нея ще излезе добра проститутка в „Гуд лак данс хол“. После вторият син няма повече да бъде общ работник на строежа, дето е горе на „Коутуол роуд“. С петия племенник и втория внук ще станат строители, до края на седмицата ще купим парцел земя и те ще почнат да строят.
— Имаш много щастлив вид, по-голяма сестро.
— О, да по-малка сестро. Кокалите ме болят, както винаги ме тресе, стомахът ми не е в ред, но съм жива, а онзи старец там не е. Това е урок от боговете. Те всички са ми свидетели, че като го видях първия път, го взех за мъжа ми, дето умря, като бягахме от Шанхай преди 15 години. Сякаш бях видяла призрак! Едва не си изкарах акъла, мъжът ми и тоя старец са досущ като близнаци!