— Айейа, ужас! Ужас! Призраци! Боговете да ни пазят от призраци!
„О, да — помисли си еднозъбата — призраците са ужасни. Сега, докъде бях стигнала! О, да… 1000 долара ще заложа на надбягванията в събота. А от печалбата ще си купя… ще си купя изкуствено чене! Иий, колко хубаво ще бъде — й се искаше да извика, едва не й прималя от сподавеното щастие! Цял живот, цял живот, от 14-годишна възраст, когато един манджу й бе избил зъбите с приклада на пушката си в едно от постоянните въстания срещу чуждата династия Чин, й викаха еднозъбата. Винаги бе мразила прякора си. — Но сега… о, боговете са ми свидетели! От печалбата другата събота ще си купя чене — и ще запаля две свещи в най-близкия храм в отплата за този хубав джос.“
— Лошо ми е, по-малка сестро — каза тя и наистина й беше зле от въодушевление. — Би ли ми донесла малко вода?
Другата жена се отдалечи с мърморене. Еднозъбата приседна за момент и се ухили широко, като опипваше с език венците си. „Иий, като спечеля и ако печалбата е голяма, ще си направя един златен зъб точно по средата, за спомен. Златозъбата Янг, ми звучи добре. Да, уважаемата златозъба Янг от империята на «Янг канстръкшънс».“
65
Суслов се бе прегърбил неудобно на предната седалка в малката кола на Ърни Клинкър, която пъплеше нагоре по хълма. Стъклата бяха запотени, дъждът се бе усилил. Калта и камъните, който се свличаха от стръмните склонове, правеха пътя опасен. Вече подминаха две леки катастрофи.
— Дявол да го вземе, Грегор, май ще трябва тук да пренощуваш.
— Не, тази вечер не мога — отвърна раздразнено Суслов. — Казах ти, че съм обещал на Джини да се видим довечера за последен път.
От обиска насам Суслов бе обзет от безумна ярост, която се подхранваше от необичаен страх — страх да не го повикат някоя сутрин в полицейското управление, страх, че засичането на дешифрираната каблограма може да има катастрофален ефект, страх, че Центърът може да е недоволен от загубата на Ворански, който бе изгонен от Хонконг, от унищожаването на радиостанцията им, от случая с Меткин, страх от пристигането на Коронски и евентуалното отвличане на Дънрос. Толкова много неща се объркаха при това пътуване, помисли си той съкрушен — прекалено дълго бе в тази игра, за да храни някакви илюзии. Дори и разговорът му с Крос по телефона по време на петата серия не го успокои.
— Не се притеснявай, Грегор, това е стандартна призовка. Само няколко въпроса за Ворански, Меткин и т.н.
— Какво, за Бога, означава „и т.н.“?
— Не знам, сега Съндърс заповядва, не аз.
— Роджър, трябва да ме прикриеш.
— Вече съм се погрижил. Виж какво, тази работа с отвличането никак не ми харесва.
— Центърът настоява, затова моля те, помогни на Артър в подготовката. Ако не успееш да забавиш отплуването ми, ще трябва да изпълним заповедта.
— Съветвам ви да не го правим. Това е моят район и ви съв…
— Центърът е одобрил плана и ако ни заповядат, ще трябва да го изпълним! — Суслов искаше да накара Крос да замълчи, но той беше най-важният им агент в Азия и трябваше да внимава да не го обиди.
— Можем ли да се видим довечера?
— Не, но ще ти се обадя. В 4? В 10.30? — четири беше новият им код за 32-и апартамент в „Синклер тауърс“, 10.30 означаваше 21.30.
— Дали е разумно?
Суслов дочу познатия сух самоуверен смях.
— Разбира се. Тия идиоти едва ли ще дойдат пак. Няма страшно. Гарантирам.
— Добре. И Артър ще дойде. Трябва да обсъдим още веднъж плана.
Клинкър рязко зави, за да не се удари в едно такси, което му засече пътя, и изруга, после натисна спирачките, огледа пътя отпред и пак запали. Суслов забърса стъклото от своята страна.
— Проклето време — изруга той, замислен за друго. Ами какво да правим с Травкин? Тъпото копеле, как можа да падне, и то след финала. Помислих, че е спечелил. Тъп дисидент. Един истински казак не би се наредил така. Значи вече е вън от играта, и той, и неговата саката стара вещица, принцесата с изпочупените кокали.
Как сега да примамим Дънрос в апартамента утре, а не във вторник, както се бяхме разбрали с Травкин. Довечера или утре. Най-късно утре вечер. За това трябва да се погрижат Артър или Роджър. Те са ключовите фигури в плана на Дънрос.
Или досиетата, или Дънрос — преди да замина. Те са единственият ми шанс пред Центъра.