— Кого ще изберете, „Струан“ или „Ротуел-Горнт“?
Бартлет забеляза студенината в очите му и странната заплашителна усмивка. Кейси бе не по-малко учудена.
— Когато сключим сделката, ще разбереш. Наред с останалите акционери.
Усмивката не се промени. Очите станаха още по-студени.
— Ние с момчетата бихме искали да се вкл…
— Какви момчета?
Банастазио въздъхна:
— Доста неща в „Пар-Кон“ се измениха, Линк и бихме искали да се включим във вземането на решения. Считаме, че аз трябва да вляза в Управителния съвет, както във финансовата комисия, и в комисията по новите дейности.
Бартлет и Кейси вече не криеха изумлението си.
— Това въобще не беше предвидено в първоначалното ни споразумение — заяви Бартлет. — Ти предварително каза, че за теб това е само една инвестиция.
— Точно така — подкрепи го Кейси — ти ни писа, че искаш само да си вложиш парите…
— Времената се промениха, малка госпожице. Сега искаме да сме вътре в нещата. Разбрахте ли? — гласът му стана дрезгав. — Само едно място в съвета, Линк. С такъв капитал в „Дженеръл мотърс“ бих получил две места.
— Ние не сме „Дженеръл мотърс“.
— Да — да, да знам. Но ние мислим доброто на компанията. Искаме тя да се развива по-бързо. Бих мог…
— Компанията се развива нормално. Не мислиш ли, че би било по-доб… — Банастазио отново я изгледа студено. Кейси замълча. Бартлет започна да присвива юмруци, но се въздържа. „Внимателно!“
Банастазио продължи:
— Значи се разбрахме — усмивката му се появи отново. — От днес съм в съвета, нали така?
— Не. Членовете на съвета се избират от акционерите на общото годишно събрание — отвърна студено Бартлет. — Не и преди това. Няма вакантни места.
Банастазио се засмя.
— Може и да се намерят.
— Искаш ли да го повториш?
Банастазио изведнъж се ожесточи.
— Слушай, Линк, не искам да ви плаша, а само да ви помогна. Мога да ви бъда полезен в управлението. Имам връзки. И бих могъл да ви дам някои съвети.
— За какво?
— За сделки. Например, „Пар-Кон“ да се съюзи с Горнт…
— А ако не се съгласим?
— Лек натиск от наша страна и с Дънрос е свършено. Горнт е нашият човек, Линк. Ние се позаинтересувахме и той се оказа по-добър.
Бартлет се изправи. Кейси го последва с омекнали колене. Банастазио не се помръдна.
— Ще помислим. Но засега, дори не е сигурно дали въобще ще се съюзяваме с някого.
Банастазио присви очи:
— Какво?
— Не сме убедени, че който и да е от тях е подходящ за нас. Нали така, Кейси?
— Да, Линк.
— Аз съм за Горнт. Ясно ли е?
— Върви на майната си — Бартлет се обърна да си върви.
— Момент! — Банастазио се изправи и се приближи към него. — Никой не иска неприятности, нито аз, нито момчетата, ни…
— Какви момчета?
Банастазио отново въздъхна.
— Хайде, Линк, вече си голям. Имаш представа от живота. Не искаме да ви създаваме неприятности, а само да правим пари.
— По това си приличаме. Ние ще откупим акциите ти с печалбата от ще…
— Няма да стане. Не се продават. Включихме се, когато имахте нужда от мангизи. Платихме добра цена и вие използвахте парите ни, за да разширите дейността си. Сега искаме да участваме в управлението. Разбрано?
— Ще направя предложение на годишното събрание на акц…
— Не, сега!
— Няма да стане, по дяволите! — Бартлет беше вбесен и много опасен. — Ясно ли ти е?
Банастазио погледна към Кейси с безизразни като на влечуго очи.
— И ти ли мислиш така, госпожице Административен Вицепрезидент и Ковчежник!
— Да — отвърна тя, изненадана от решителността в гласа си. — Нямаш място в съвета, Банастазио. Ако се стигне до гласуване, моите акции ще бъдат срещу теб и категорично против Горнт.
— Когато поемем управлението на фирмата, ти ще бъдеш уволнена.
— Когато поемете управлението, аз вече ще съм напуснала — Кейси тръгна към вратата, изненадана, че краката й още я държат.
Бартлет застана пред Банастазио за всеки случай.
— Пак ще се срещнем — каза той.
— Не е зле да поразмислите!
— По-добре стой настрана от „Пар-Кон“! — Бартлет се обърна и излезе от стаята след Кейси.