До асансьора той възкликна:
— Божичко!
— Да — промълви безпомощно и тя.
— Трябва… трябва да поговорим.
— Да. Май трябва да пийна нещо. За Бога, Линк, този човек ме ужаси. Никога през живота си не съм била толкова уплашена — разтърси глава, сякаш искаше да я проясни. — Беше невероятен кошмар.
В бара на последния етаж си поръчаха мартини и бира и след като ги изпиха мълчаливо, Бартлет повтори поръчката. А в това време пресяваха мислено фактите, сравняваха ги с теориите и ги променяха.
Линк се размърда на мястото си. Тя го погледна през масата.
— Да ти кажа ли какво мисля?
— Да, да, Кейси. Казвай.
— Винаги се е говорило, че Банастазио или е мафиот, или е свързан с мафията, а след нашия малък разговор тази вечер бих казала, че този слух не е лишен от основание. Мафията има афинитет към наркотиците. Хипотеза: може би има афинитет и към оръжията?
Бартлет присви очи и бръчиците му се откроиха.
— И аз стигнах до този извод. После?
— Фактически щом Банастазио се страхува от подслушване, значи го следят. Това сочи към ФБР.
— Или ЦРУ.
— Или ЦРУ. Ако Банастазио е мафиот и ЦРУ или ФБР го следят, значи сме замесени в нещо нередно, което няма да ни доведе до нищо добро. А що се отнася до това, което той спечели… — Кейси замълча.
— Какво?
— Аз само… Просто се сетих за Роузмънт, нали го помниш от приема, Стенли Роузмънт, високият представителен мъж с посивели коси от консулството? Вчера следобед го срещнах на ферибота. Случайно. Може би е съвпадение, а може би не, но сега се сещам, че той спомена за Банастазио и каза, че приятелят му Ед някой си, също от консулството, го познавал бегло — и като му казах, че пристига днес, той се смути — тя предаде накратко разговора им. — Тогава въобще не се замислих за това… но консулството и това, което той ми каза, сочат към ЦРУ.
— Сигурно. Разбира се. И ако… — замълча. — Като си помисля, Йан също ми спомена нещо за Банастазио. Във вторник във фоайето, докато ти говореше по телефона, точно преди да тръгнем към трезорите със злато.
— Май наистина здравата сме се забъркали! Убийство, отвличане, оръжия, Банастазио, мафията, Джон Чен. Като помисля сега, Джон Чен и Цу-ян бяха големи приятели с този безделник — очите й се уголемиха. — Банастазио и убийството на Джон Чен. Дали няма някаква връзка? Ако се съди по това, което пишеше във вестниците за Бившите вълци, те не приличат много на китайци — особено историята с ушите. Това е, това е жестоко.
Бартлет отпиваше замислено от бирата си.
— Ами Горнт? Защо Банастазио предпочита него, а не „Струан“?
— Не знам.
— Какво ще кажеш за това, Кейси. Да речем, че истинската цел на Банастазио са оръжията или наркотиците, или и двете. И двете компании биха били подходящи за него. „Струан“ има кораби и огромен комплекс на летището, който контролира импортните и експортните товари, много подходящ за контрабанда. Горнт има кораби и кейове. А също и „Ол Ейжа еъруейс“. На него — на тях — това им трябва — да се доберат до най-голямата авиолиния, която снабдява цяла Азия. Нейни самолети летят до Банкок, Индия, Виетнам, Камбоджа, Япония — навсякъде!
— О тук има връзка с Пан Ам, ТУА, ДЖАЛ и чрез тях — до всички краища на света на изток, запад, север, юг! А ако ние успеем да помогнем на Горнт да смаже „Струан“, те ще получат всичко това накуп.
— Така че се връщаме на най-важния въпрос: какво да правим? — попита Бартлет:
— А не можем ли просто да протакаме? Съперничеството между „Струан“ и Горнт ще се разреши най-късно до края на следващата седмица.
— За такова нещо ни трябва информация — и сили, с които да противодействаме. Различни средства, стабилни средства, каквито ние нямаме — Бартлет отпи от бирата си, още по-замислен. — Трябва да получим съвет от най-високо равнище. И помощ. И то бързо. От Армстронг и английските ченгета — или от Роузмънт и ЦРУ.
— Или и от двете страни?
— Или и от двете страни.
Дънрос слезе от даймлера и забърза към полицейското управление.
— Добър вечер, сър — поздрави го младият инспектор-австралиец, дежурен на пропуска. — Съжалявам, че загубихте петата серия — чух, че Блуи Уайт бил смъмрен за вмешателство. Май не може да се има доверие на един гаден оси, а?
Дънрос се усмихна: