— Той спечели, инспекторе. Съдиите решиха, че серията е спечелена честно и почтено. Имам среща с мистър Крос.
— Да, сър; честно, но не почтено, честна дума. На последния етаж, третата стая вляво. Успех другата събота, сър.
Крос го посрещна на етажа.
— Добър вечер. Влизай. Нещо за пиене?
— Не, благодаря. Много любезно от ваша страна да ме приемете веднага. Добър вечер, мистър Съндърс.
Подадоха си ръце. Дънрос никога преди не бе идвал в кабинета на Крос. Стените изглеждаха толкова мрачни, колкото и самият стопанин и когато вратата се затвори зад тях, атмосферата сякаш още повече се сгъсти.
— Заповядай, седни — покани го Крос. — Жалко за Ноубъл Стар — и двамата бяхме заложили на нея.
— В събота тя пак ще даде повод за вълнение.
— Ти ли ще я яздиш?
— А ти не би ли опитал?
И двамата се усмихнаха.
— С какво можем да ти помогнем? — попита Крос. Дънрос концентрира цялото си внимание върху Съндърс.
— Не мога да ви дам нови досиета. Не мога да направя невъзможното. Но нещичко все пак мога да ви предложа — не знам какво е, но току-що получих пакет от А. М. Г.
Домакините му бяха поразени. Съндърс попита:
— На ръка ли беше донесен?
Дънрос се поколеба.
— На ръка. А сега моля да не ме прекъсвате, докато не свърша.
Съндърс запали лулата си и се засмя:
— Точно в стила на А. М. Г. Роджър, да има винаги резервен вариант. Умно копеле беше, да го вземат дяволите. Извинявам се, продължавайте, моля.
— Съобщението на А. М. Г. гласеше, че информацията е от особено важно значение и трябва да бъде предадена лично на министър-председателя или на настоящия шеф на МИ–6, Едуард Съндърс, по мое предпочитание — и ако реша, че има политически характер. — Дънрос шумно си пое дъх в настъпилата тишина. — Тъй като разбирате от търговия, ще ви предложа една сделка — вие изпращате тайно, в присъствието единствено на губернатора тази информация, каквото и да съдържа тя, по дяволите. В замяна на това Брайън Куок получава разрешение, ако иска, да напусне Хонконг, за да можем да сключим сделката с Тип Ток.
Тишината се задълбочи. Съндърс пускаше кълба дим с лулата си. Погледна към Крос.
— Роджър?
Роджър Крос мислеше за тази информация — какво толкова специално може да има в нея, че е предназначена само за Съндърс или министър-председателя.
— Според мен предложението на Йан трябва да се обмисли — отговори той. — Без да бързаме.
— Веднага — отсече Дънрос. — Парите ни трябват спешно и въпросът за освобождаването на Брайън Куок трябва също бързо да се реши. Не по-късно от 10 ч. в понеделник, когато…
— Тип Ток и парите може би въобще не влизат в сметката — прекъсна го Съндърс с преднамерено тих глас. — В разузнаването въобще не се интересуват какво става в Хонконг. Имате ли представа колко ценен би бил за враговете ни един висш офицер от английското разузнаване, и то човек с квалификацията и опита на Брайън Куок, ако той наистина е арестуван, както считате вие и както твърди този Тип Ток. Помислили ли сте също така какво голямо значение би имала за цялата ни страна информацията, която един такъв вражески агент би могъл да ни даде за връзките и шефовете си? А?
— Това ли е вашият отговор?
— Мисис Гресенхоф ли ви предаде пакета?
— Готови ли сте да направите размяна?
Крос попита раздразнено:
— Коя е мисис Гресенхоф?
— Не знам — отговори му Съндърс. — Знам само, че на нея се е обадил втория път по телефона помощникът на А. М. Г. Киърнън и след това тя е изчезнала. Опитваме се да я открием с помощта на швейцарската полиция — устните му се разтегнаха в усмивка към Дънрос. — Мисис Гресенхоф ли ви предаде пакета?
— Не — отговори Дънрос. Всъщност не лъжеше, тъй като го бе донесла Рико Анджин.
— А кой?
— Мога да ви кажа едва след като сключим сделката.
— Няма да има сделка — отговори Крос. Дънрос понечи да се изправи.
— Момент, Роджър — каза Съндърс и Дънрос отново седна. Шефът на МИ–6 почука с дръжката на лулата по потъмнелите си от тютюна зъби. Дънрос си придаваше простодушен вид, знаейки, че е в ръцете на професионалисти.
Най-накрая Съндърс каза:
— Мистър Дънрос, у готов ли сте да се закълнете официално в съответствие с условията за лъжесвидетелстване, предвидени в Закона за държавната тайна, че не притежавате оригиналните досиета на А. М. Г.?