— Ще повторя това, което казах и на губернатора: ако успеем да задържим Брайън до обяд в понеделник, ще можем да изстискаме от него всичко, което представлява интерес за нас.
— Ами те? Какво би могъл да им каже за нас, ако се възстанови?
— Ние вече научихме доста от това, което той знае. И от днес нататък винаги можем да прикрием слабите места в сигурността на Хонконг. В разузнаването работим на принципа никога един човек да не знае главния план и…
— Освен теб.
Крос се усмихна.
— Освен мен. И теб, и Обединеното кралство, разбира се. Куок знае много, но не всичко. Можем да прикрием всичко, да променим кодовете и т.н. Не забравяй, че досега той е преминал само стандартната подготовка. Вече не е опасен. Разкрихме го, за щастие навреме. Той със сигурност щеше да стане първият китайски комисар, а вероятно и шеф на разузнаването. Щеше да е катастрофално. Не можем да върнем тайните досиета, Фонг Фонг и останалите или плановете за размириците и контравъстанието. Бунтът си е бунт, а има и толкова много случайни планове. А що се отнася до „Струан“, Брайън не знае повече от това, което знаехме и ние, преди да го хванем. Информацията на А. М. Г. може да ни даде ключа, ключа към въпросите, които трябва да му зададем.
— Веднага се сетих за това. Както казах, Йан Дънрос е прекалено хладнокръвен — Съндърс запали нова клечка кибрит, остави я малко да погори, после натъпка изпушения тютюн. — Ти вярваш ли му?
— За досиетата ли, не знам. Но определено вярвам, че притежава тази информация и — че А. М. Г. е възкръснал от мъртвите. Съжалявам, че никога не съм го познавал. Да. Сведението му наистина може да се окаже по-ценно от Куок — след понеделник на обяд.
След като Крос се върна от хиподрума, разпитът на Брайън Куок продължи. Повечето време накъсан и неразбираем, но понякога изскачаха и ценни подробности. В по-голямата си част това бяха сведения за атомната физика и имена и адреси за свръзка в Хонконг и Кантон, рискове за сигурността на колонията и информация за Кралската конна полиция, наред с невероятно интересните повторения за масовото внедряване на съветски агенти в Канада.
— Защо в Канада, Брайън? — попита Армстронг.
— Западната граница, Робърт… най-слабата преграда в света, няма друга такава. Такива огромни богатства в Канада… ох, да бях… онова момиче, за което едва не се ожених, казаха, че е мой дълг… ако руснаците успеят да разстроят Канада… там са толкова наивни и добри… Може ли една цигара… о, благодаря… Може ли да пийна нещо… Затова и ние имаме хора навсякъде, за да разстройват съветските и да открием… освен това в Мексико… Съветите се настаняват и там… Да, те навсякъде имат шпиони… познавахте ли Филби…
Един час бе достатъчен.
— Странно, че толкова бързо се пречупи — каза Съндърс. Крос се изненада.
— Гарантирам, че той не действа по заповед, не лъже, че казва абсолютно всичко, което се е случило, и ще продължи да говори, освен ако н…
— Да, разбира се — прекъсна го малко сприхаво Съндърс. — Учудва ме, че именно такъв човек като Куок така лесно се пречупи. Бих казал, че отдавна се е колебаел, т.е. че вече почти или въобще не е бил отдаден на идеята и вероятно е бил готов да премине на наша страна, но някак си не е могъл да се реши. Жалко. Би бил много ценен — въздъхна и запали нова клечка кибрит. — Това неизбежно се случва в дълбоко законспирираните им агенти, след като поживеят малко при нас, винаги има нещо, някакво момиче или приятел, или свободата и щастието, които преобръщат мирогледа им наопаки, горките нещастници. Ето защо накрая ще победим. Дори в Русия нещата ще се променят и КГБ ще си получи заслуженото — от самите руснаци, — затова е този натиск сега. Никаква съветска власт не може да просъществува без диктатура, тайна полиция, неправда и терор — изтърси лулата си в пепелника. Недопушеният тютюн в основата й беше овлажнял. — Не си ли съгласен, Роджър?
Крос кимна и погледна напрегнатите бледосини очи, чудейки се какво ли се крие зад тях.
— Ще се обадиш ли на министъра за указания?
— Не. И сам мога да поема отговорността по този случай. Ще решим в 20.30 — Съндърс погледна часовника си. — Да се връщаме при Робърт. Време е пак да започваме. Бива си го тоя тип, много го бива. Чувал ли си, че някога е бил голяма работа?
66
— Йан? Извинявай, че те прекъсвам — каза Бартлет.
— О, здравей! — Дънрос се отдели от гостите, с които разговаряше. Бартлет беше сам. — Вие двамата, да не би да си тръгвате — това ще продължи поне до 9.30.