— Може би вече съм го направил.
— Не и ти — Филип Чен посочи към портрета. — Той — да, но не и ти, Йан Струан Дънрос.
— Не бъди много сигурен.
— Напротив.
Дънрос не каза нищо, само чакаше.
— Първо, за монетата: Изчакай да ти поискат услугата. Аз ще се опитам да разбера предварително каква е тя. Ако е много голяма, то…
— Ще бъде много голяма.
— Какво ще поиска?
— Нещо свързано с наркотици. Доста упорито се говори, че Фор Фингър Уу, Смъглър Йен и Уайт Паудър Ли са се сдружили за контрабанда на хероин.
— Това не е сигурно. Още не са станали съдружници — каза Филип Чен.
— Пак те питам, защо не ми каза? Твой дълг на компрадор е да ме уведомяваш, а не да записваш тайните ни в най-големи подробности, които после да попадат у враговете.
— Още веднъж те моля за прошка. Но сега трябва да поговорим.
— Защото с тебе е свършено ли?
— Защото с мене може и да бъде свършено — ако не успея още веднъж да докажа на какво съм способен.
Старецът изгледа студено Дънрос, виждайки в неговото лице чертите на много други тай-панове, но то не му харесваше, както не му харесваше и лицето на портрета над камината, чийто очи проникваха в него — чуждестранният Зеленоок дявол, отрекъл се от прадядо му заради смесената му кръв, половината от която е била негова.
Айейа, въздъхна той, като обузда гнева си. Тия варвари с тяхната нетърпимост! От пет поколения служим на тай-пановете на „Ноубъл хаус“ и този сега ни заплашва, че ще промени завещанието на Дърк заради една грешка!
— Що се отнася до услугата — дори и да е свързана с хероин или друг наркотик, тя ще касае някаква дейност в бъдеще. Съгласи се, тай-пан, а аз обещавам да се справя с Фор Фингър Уу доста преди да се е наложило да я изпълниш.
— Как?
— Тук е Китай. Ще се справя по китайски. Кълна се в кръвта на прадедите си — Филип Чен посочи към портрета. — Ще продължа да защитавам „Ноубъл хаус“, както съм се заклел.
— Какви други хитрини криеш в торбата си? Прегледах документите и балансите, които си дал на Ендрю. Ако тази информация е попаднала в неподходящи ръце, ние ставаме много уязвими.
— Да, но само за „Пар-Кон“ и Бартлет, стига той да я запази за себе си и не я предаде на Горнт или някой друг наш неприятел тук. Тай-пан, Бартлет не ми изглежда злонамерен човек. Може и да се споразумеем да ни върне това, което притежава, и да го помолим да запази тази информация в тайна.
— За тази цел ни трябва негова тайна, която той не иска да се знае, за да направим размяна. Знаеш ли нещо?
— Не още. Но като наши съдружници те трябва да ни защитават.
— Да. Но той вече се е сдушил с Горнт и го е авансирал с 2 милиона долара, за да си покрие загубите от срочната продажба на нашите акции.
Филип Чен пребледня.
— Иий, не знаех това — замисли се за минута. — Значи в понеделник Бартлет може и да се отметне от нас и да мине към неприятеля?
— Не знам. Струва ми се, че в момента е на кръстопът. И аз бих се чувствал така, ако бях на негово място.
Филип Чен се размърда на стола си.
— Той е много привързан към Орланда, тай-пан.
— Да, тя би могла да се окаже ключ към него. Това е работа на Горнт, вероятно той я е насочил към Бартлет.
— Ще му кажеш ли?
— Не, освен ако не се наложи. — Дънрос попита с още по-студен глас — Какво предлагаш?
— Съгласен ли си да направиш тези нови отстъпки, които иска „Фърст сентръл“?
— Значи знаеш?
— Ти май си искал всички да разберат, че търсиш тяхната подкрепа, тай-пан. Иначе защо ще каниш Муртаг в ложата си и после тук? Не е трудно да се досети човек, дори и да няма копия от телексите му до теб.
— Ти имаш ли?
— Някои — Филип Чен извади носна кърпичка и си изтри ръцете. — Ще отстъпиш ли?
— Не. Казах му, че ще си помисля. Муртаг чака долу, но отговорът ми сигурно ще бъде не. Не мога да му гарантирам, че ще се обръщам първо към тях за всички бъдещи заеми. Не мога, защото „Виктория“ има много голямо влияние тук и притежава толкова много наши книжа, че ще ни притисне до смърт. Във всеки случай не мога да я заменя с американска банка, която вече доказа, че е политически неблагонадеждна. Те са добри като резерва и биха били чудесни, ако ни измъкнат от тази каша, но не ги виждам като дългосрочни партньори. Трябва да докажат себе си.