Филип Чен се отпусна поразен на стола. Лицето му още повече пребледня.
— Това е много късно.
— Ще видим — Дънрос вдигна слушалката и отново набра. — Ало, добър вечер. Там ли е губернаторът, моля? Йан Дънрос — отпи от коняка си. — Извинете ме за безпокойството, сър, но току-що говорих със Съндърс. Неговите думи по същество се свеждаха до „може би“. Може би до залез-слънце в понеделник. Вие можете ли да ми дадете някаква гаранция за това?
— Не, Йан, не мога. Този въпрос не е от моята компетентност. Съжалявам. Ще трябва да уредиш всичко директно със Съндърс. Той ми направи впечатление на благоразумен човек. Ти какво мислиш?
— На мен ми направи впечатление на крайно неблагоразумен — отговори Дънрос със сурова усмивка. — Благодаря. Няма значение. Извинете, че ви обезпокоих, сър. О, между другото, нека уредим и този въпрос, ако може. Тип Ток каза, че ще бъде необходим и вашият печат, наред с този на банката и моя. Ще мога ли да ви намеря утре, ако се наложи?
— Разбира се. Успех, Йан.
Дънрос затвори телефона. След малко каза:
— Дали ще се съгласят да ни дадат парите утре, а да си получат чека в понеделник до залез-слънце?
— Аз не бих се съгласил — отговори безпомощно Филип Чен. — Тип Ток беше категоричен: „Когато започнат съответните процедури.“ Размяната трябва да стане едновременно.
Дънрос седна обратно на високия си стол и остави мислите си да блуждаят.
В 9 ч. набра телефона на Тип Ток и поведе незначителен разговор, докато не настъпи решителният момент.
— Чух, че въпросният полицейски служител щял да бъде уволнен заради допуснатата грешка и че прегрешилата страна може във вторник на обяд да бъде на Ло Ву.
Настъпи дълбока тишина. Гласът бе по-студен от всякога.
— Не мисля, че това е много скоро.
— Аз също. Може би ще успея да ги убедя да го изтеглят за понеделник. Вашият приятел би могъл да прояви малко търпение. Аз бих смел това за голяма услуга.
Той нарочно употреби тази дума и я остави да увисне във въздуха.
— Ще предам съобщението ви. Благодаря, тай-пан. Моля, обадете ми се утре вечер в 7 ч. Лека нощ.
— Лека нощ.
Филип Чен наруши мълчанието.
— Това е много силна дума, тай-пан.
— Знам. Но нямах друг избор — отговори Дънрос с твърд глас. — Сигурно някой ден ще ми поискат обратна услуга в замяна — отметна косата от очите си и добави. — Може би нещо във връзка с Джоузеф Йу, кой знае? Но трябваше да го кажа.
— Да. Ти си много мъдър. Много мъдър за годините си, много по-мъдър от Аластър и баща си, но не и от Хег — Филип Чен леко потрепери. — Много умно от твоя страна да смениш времето, а също и да не споменаваш за парите, парите на банката, много умно. Тип Ток е достатъчно хитър и знае, че те ни трябват до утре — най-късно до вечерта, предполагам.
— Ще ги намерим някак си. Така ще решим проблема с „Виктория“. Пол трябва скоро да свика събрание на Управителния съвет — добави мрачно Дънрос. — Влезе ли Ричард в съвета, той ни дължи много услуги. Новият съвет ще гласува повишаване на оборотния ни капитал и тогава няма да имаме нужда от Бартлет, „Фърст сентръл“ или проклетия синдикат на Мата.
Филип Чен се поколеба, но все пак изплю камъчето:
— Не ми се ще да ти съобщавам и друга неприятна вест за тази вечер, но дочух, че споразумението между Ричард Куанг и Хавъргил включвало и подписана оставка на Ричард от съвета на „Виктория“ без дата и обещание от негова страна, че ще гласува така, както поиска Хавъргил.
Дънрос въздъхна. Всичко си отиваше по местата. Ако Ричард Куанг гласува с неприятелите му, това ще неутрализира собственото му надмощие.
— Сега остава да загубим още един привърженик и Пол с неговата опозиция ще ни притисне до смърт — той погледна към Филип Чен. — Ще трябва да подкупиш Ричард.
— Ще… ще се опитам, но той вече е бил подкупен веднъж. А какво ще кажеш за П. Б. Уайт! Мислиш ли, че той би могъл да ни помогне?
— Не и срещу Хавъргил или банката. С Тип Ток на наша страна — да — отговори унило Дънрос. — Той е следващият — и последен в списъка.
67
От двете таксита, които спряха в страничната уличка пред частния вход на „Виктория бенк“, слязоха шест човека. Кейси, Рико Гресенхоф, Гавалан, Питър Марлоу, Дънрос и П. Б. Уайт, слаб, весел 75-годишен англичанин. Дъждът бе спрял, но слабо осветената улица беше покрита с локви.