Выбрать главу

Суслов се промушваше под простори, прекрачваше през боклуци, глух за машиналните ругатни, с които го изпращаха, развеселен от хлапетата, тичащи пред него и крещящи „quai loh… quai loh…“, смееше се заедно с тях и ги хващаше за ръцете. Макар и покъртен от мизерията и доброто им настроение, той самият вече беше станал същински хонконгски yan, само ги изруга добродушно и разроши две-три подстригани глави. В другия край на покрива стърчеше жилището на Джини Фу. Вратата бе открехната. Суслов се спусна надолу.

— Привет, Греги — поздрави го задъхана Джини Фу, като му отвори вратата на стаята си. Беше се облякла, както й бе поръчал — в мръсен работнически комбинезон, на гърба й висеше голяма островърха сламена шапка, а лицето и ръцете й бяха изцапани.

— Как аз изглежда? Като филмова звезда, айейа!

— Същинска Грета Гарбо — засмя се той и тя се втурна в ръцете му и силно го прегърна.

— Искаш още гуш-гуш преди тръгнем, айейа?

— Нет. Много време другата седмица. Много, айейа! Суслов я пусна. Сутринта бе спал с нея, повече, за да докаже мъжествеността си, отколкото от желание.

„Това е проблемът. Нямам никакво желание. Тя ме отегчава.“

— Сега ти разбираш план, айейа?

— О, да — отвърна важно Джини. — Аз намира склад 7 и отива при кули, носи бали за кораб. Стигна кораб, веднага отива до врата срещу стълба, влиза вътре и дава листче — извади го от джоба си, за да покаже, че е на сигурно място. На него беше написано на руски „Каюта 3“. Бородинов щеше да я чака.

— В каюта 3 може ползва баня, облича дрехи, дето ти донесъл и чака — нова широка усмивка. — Айейа?

— Отлично.

Дрехите бяха евтини, но й спестяваха носенето на багаж. Без багаж беше по-просто. Една пътна чанта би направила впечатление. А при нея нищо не биваше да бие на очи.

— Ти сигурен, че няма нужда носи още нещо, Греги? — попита загрижена Джини.

— Не, само грим, женски неща. Всичко в джоб, разбираш?

— Разбира — отвърна му надменно тя. — Аз какво, глупава?

— Добре. Тръгвай тогава.

Джини пак го прегърна.

— О, благодаря за почивка, Греги — аз винаги много добра — и тръгна.

След срещата с Коронски Суслов огладня. Отиде до очукания хладилник и си взе шоколад. Изяде го, после запали газовата печка и започна да си пържи яйца. Пак го обзе безпокойство.

„Забрави за това. Мисли за Джини. Може би в морето тя няма толкова да ме отегчава. Ще ми разнообразява нощите, поне някои от тях, а тай-панът — дните, докато пристигнем. Дотогава той ще се е изчерпал, а тя ще изчезне от живота ми и опасността ще премине завинаги. Ще отида на дачата си, където ще ме чака фурията на Сергеев. Ще се сбием, тя ще ме нарича с всякакви мръсотии, докато изгубя търпение и разкъсам дрехите й, може пак да я нашибам. Тя ще се противи, докато не я обладая и не експлодирам в нея, понякога дори заедно с нея, за Бога, как бих искал да е така всеки път. После ще заспя, без да знам кога ще ми види сметката. Но тя е предупредена. Случи ли се нещо с мен, моите хора ще я дадат на прокажените в източната част на Владивосток заедно с цялото й семейство.“

По радиото прозвуча сигналът за новините на английски в 7 ч.

— Добро утро. Говори Радио Хонконг. Очакват се нови проливни дъждове. „Виктория бенк“ потвърди официално, че ще поеме всички дългове на „Хо-Пак“ и моли вложителите да се наредят чинно на опашка в понеделник, ако искат да изтеглят парите си.

През нощта на много места в колонията имаше свличания. Най-лошо са пострадали нелегалните селища около Абърдийн, Сау Мин Пин и Суи Фай Теръс в Уанчай, където 6 големи свличания на почвата са разрушили много сгради в района. Открити са 33 загинали, но се предполага, че още много са погребани под свлачищата.

Няма ново развитие по делото за отвличането и жестокото убийство на Джон Чен от Бившите вълци. Обявена е награда от 100 000 долара за всяка информация, който би могла да помогне за залавянето им.

Съобщенията от Лондон потвърждават, че тазгодишната реколта в СССР отново е пропаднала.

Суслов не чу края на новините. Знаеше, че съобщенията от Лондон са верни. Свръхсекретни прогнози на КГБ бяха предсказали, че и тази година реколтата ще бъде по-слаба дори от необходимия минимум за изхранването им.