Усети с ръцете си нарастването на въздушната възглавница и хеликоптерът се повдигна на сантиметър. Дънрос мигновено коригира наклона, причинен от полъха на вятъра. Провери таблото, за да избегне евентуални опасности, вперил поглед навън, заслушан в музиката на мотора. Когато всичко се стабилизира, той увеличи оборотите, повдигайки левия лост, отпусна леко напред и наляво ръчката, като балансираше с крака, и се плъзна наляво, набирайки височина и скорост, за да се спусне надолу по склона на планината.
След като стабилизира машината, Дънрос натисна бутона за предаване, за да докладва на диспечерската кула в Кай Так.
— Внимавай за оборотите! — предупреди го Мак.
— Видях. Съжалявам.
Дънрос се поправи за частица от секундата по-бързо, отколкото трябваше, и се изруга, после уравновеси хеликоптера и направи плавен завой, вече всичко беше наред, летяха на хиляда фута над морското равнище и той насочи машината над пристанището към Каулуун, Новите територии и района на ралито.
— Наистина ли ще проведете ралито, тай-пан?
— Съмнявам се, Дънкън — отговори Дънрос в микрофона. — Но въпреки това не исках да се отказвам от нашата разходка. Цяла седмица я чакам.
Дънкън ръководеше малката си фирма от летището. Изпълняваше предимно местни поръчки, най-често на властите, които му възлагаха топографски измервания. Понякога работеше и за полицията, пожарната команда и митницата. Той беше дребен мъж, бивш пилот от Кралските военновъздушни сили, с набраздено чело, силно раздалечени очи и остър изпитателен поглед.
Макайвър се наведе напред и закри таблото с картонени кръгове, за да го принуди да лети само по чувство — забавянето показваше по-усилена работа, значи се изкачваха.
— Тай-пан, виж там долу — Макайвър му посочи планинския склон недалеч от Каулуун, един от големите бордеи с нелегални заселници. — Навсякъде има кални свличания. Чу ли новините в 7?
— Да, да, чух ги.
— Дай на мен за минута.
Дънрос прехвърли управлението. Макайвър направи чудесен пикиращ завой, за да се спусне по-ниско над поселището, и огледа щетите. Те бяха големи. Около 200 бордея бяха разпръснати и погребани в пръстта. Други, в близост до свлачището, бяха още по-нестабилни отпреди. Още не се бе разнесъл димът от пожарите, които съпровождаха всяко земно свличане.
— Боже Господи, това изглежда ужасно.
— Тази сутрин съм станал призори. От пожарната ме помолиха да им помогна на трети хълм, оттатък Абърдийн. Преди няколко дни там се свлякла почвата и едва не погребала едно дете. Снощи в същия район имало ново свличане. Много опасно. Около 200 фута на дължина и 50 на ширина. Двеста-триста коптора били разрушени, но има само 10 загинали — дяволски късмет!
Макайвър направи няколко кръга, записа си нещо в бележника, после бързо набра скорост и височина и потегли по курса си. След като го стабилизира и изравни, той каза:
— Твои е.
Дънрос пое управлението.
Вдясно от тях се появи Ша Тин. Когато го приближиха, Макайвър свали картонените кръгове от инструментите.
— Добре — каза той, като провери данните. — Погледни!
— Някакви интересни поръчки в последно време?
— Все същите. Ако утре сутринта времето позволява, ще летя с чартърен полет до Макао.
— С Ландо Мата?
— Не, с някакъв американец на име Банастазио. Внимавай за оборотите! О, ето че пристигнахме.
Рибарското селище при Ша Тин беше разположено до шосето, което водеше обратно към хълмовете, а там щеше да се проведе планинското рали. Трасето представляваше груб черен път, прокаран с булдозер през планината. В подножието на хълма имаше няколко коли, някои от тях с ремаркета, но почти никакви зрители. Обикновено идваха с хиляди, повечето европейци. Това беше единственото рали в колонията. Британското законодателство забраняваше използването на обществените пътища за състезания и затова „Спортс кар енд рали клъб ъф Хонконг“ организираше съвместно с португалския градски съвет ежегодно Гран При рали за аматьори в Макао. Миналата година 60-те обиколки на ралито бяха изминати най-бързо от Гуидо Родригес от хонконгската полиция — за 3 ч. 26 мин., със средна скорост 72 км/ч. Дънрос с „Лотос“ и Брайън Куок с взет под наем „Е-Тайп Джаг“ се бориха равностойно за второто място, когато Дънрос спука гума на влизане в завоя Фишърмън и едва не се уби на същото място, където през 1950-а, една година, преди да стане тай-пан, бе избухнал моторът му.