Бартлет лежеше, облегнал глава на ръцете си, и преосмисляше изминалата нощ. Докосване и отдръпване, търсещи ръце, неговите и нейните, но без да стигнат до края. Не че тя му пречеше или го спираше. Просто се въздържа. Напълно.
— Ти никога преди не си правил така — произнесе на глас Бартлет. — Започнеше ли веднъж, стигаше докрай — и му се искаше да го беше направил, като си спомни колко голямо бе желанието му.
— Аз не съм момиче за една нощ, нито евро-азиатска уличница — кънтеше в ушите му.
В таксито до дома й те не проговориха, само се държаха за ръце. Стори му се глупаво и детинско. „Ако само преди месец или преди седмица някой ми бе казал, че ще се задоволя само с това, щях да го нарека глупак и да се обзаложа на много пари.
Пари. Аз имам повече от достатъчно и за себе си, и за Орланда. Ами Кейси? Ами «Пар-Кон»? Първо по-важното. Да видим дали Кейси ще ми каже за Муртаг и защо се е хванала с тази рискована работа. Горнт? Горнт или Дънрос? Дънрос притежава стил и щом Банастазио е против него, това е сериозна причина да му се вярва.“
След като разказа за Банастазио на Армстронг, той му отговори:
— Ще видим какво можем да изровим, макар че препоръките на мистър Горнт са повече от безупречни. Можете да бъдете сигурен, че Винченцо Банастазио ще бъде на видно място в списъка ни от подозрителни личности, но той не представлява ли по-голяма опасност за Щатите?
— О, да! Но аз казах и на Роузмънт…
— А, добре! Умно. Него си го бива. Видяхте ли се с Ед Ланган?
— Не. И той ли е от ЦРУ?
— Аз не знам официално дали и Роузмънт е от ЦРУ, мистър Бартлет. Оставете това на мен. Той предложи ли ви нещо за оръжията?
— Не.
— Добре, няма значение. Аз ще предам информацията ви и ще ви свържа с него — него между другото си го бива.
Бартлет потрепери. Трябваше да действа много умно, за да може да се справи с мафията, ако наистина Банастазио е свързан с нея.
Протегна се и набра номера на Кейси. Никой не отговори и той се обади до рецепцията за някакви съобщения. Администраторката му каза, че вече са пъхнали всичко под вратата му.
— Искате ли да ви изпратим телеграмите и телексите?
— Да, благодаря. Някакво съобщение от Кейси Чолок?
— Не, сър.
— Благодаря.
Скочи от леглото и отиде до вратата. Между съобщенията по телефона имаше един плик. Позна почерка на Кейси. Всички съобщения бяха делови, освен едно: „Търси ви мистър Банастазио. Моля, обадете му се.“ Бартлет го отдели настрани. Отвори плика на Кейси. На бележката бе отбелязано времето — 9, 45:
Привет, Линк! Не исках да те будя — ще се върна към шест. Приятно прекарване!
Накъде ли е запрашила? — учуди се разсеяно той.
Вдигна слушалката да се обади на Роузмънт, но се отказа и набра номера на Орланда. Никой не отговори. Набра отново. Пак даваше свободно.
— Дяволите да го вземат!
Нали има среща на обяд, защо е този зор? Късна неделна закуска тук, на покрива на „Виктория енд Албърт“ и много свободно време, късна неделна закуска тук, „където ходят на обяд най-изисканите хора, Линк. О, там е върховно, за топлата и студената им кухня се говори из цяла Азия. Най-добрата!“
— Божичко, толкова ядене, до другата седмица ще тежа цял тон!
— Не и ти, никога, никога, никога. Ако искаш, ще направим една дълга разходка или като спре дъждът, ще поиграем на тенис. Ще направим всичко, което искаш! О, Линк, толкова те обичам…
Кейси стоеше облегната на парапета на кея сред навалицата. Беше облечена в сиво-кафяви панталони и жълта копринена блуза, която подчертаваше фигурата й, без да я излага на показ, подходящ пуловер, завързан нехайно на врата, и гуменки. В голямата си дамска чанта носеше бански — „не че ще ми потрябват днес“ — каза си тя, като видя забуления в облаци Мид Левълс, потъмнялото небе на изток и предния фронт на бурята, която вече връхлиташе острова. Един малък хеликоптер избоботи над главата й. Видя го да каца на една от сградите. Това не е ли „Струан“? Да, да. Да не би Йан да е в него?
Дали не са решили все пак да проведат ралито? Снощи тай-панът каза, че са го отменили, но че някои все пак може да решат да се състезават.
После съзря приближаващия се моторен крайцер. Той беше голям, луксозен, с изящен силует. Кейси забеляза Горнт на щурвала. Беше облечен небрежно, с летни панталони, риза с навити ръкави и с разрошени от морския бриз черни коси. Той й махна и тя му отвърна. На мостика на горната палуба имаше и други хора — с Джейсън Плъм се бе запознала на конните състезания, а със сър Дънстън Бар — у тай-пана. Бар бе облечен в елегантен син блейзер и бели панталони, Пагмайър имаше същия морски вид.