Телефонният номератор иззвъня.
— О, благодаря ви, сър. Ало, „Струан“ — каза Сандра Лий по телефона. — Един момент.
Тя започна да натиска копчетата за свързване. Крос предложи цигара на Съндърс, докато чакаха и гледаха по номерата на етажите как асансьорът приближава.
— Искахте да говорите с мистър Аластър, тай-пан — съобщи по телефона Сандра Лий. Номераторът отново звънна.
— Ало — обади се тя. — Един момент, мадам, ще проверя. Тя погледна един напечатан списък на срещи и в този момент вратата на асансьора се отвори. Съндърс влезе и Крос се накани да го последва.
— За 13 ч. е, мисис Гресенхоф.
Крос изведнъж спря и се наведе, сякаш да си завърже обувката, и Съндърс също така ловко и небрежно задържа вратата.
— О, няма нищо, мадам, лесно може да се обърка часът. Масата е запазена на името на тай-пана. Ресторант „Скайлайн“ в „Мандарин“ в 13 ч.
Крос се изправи.
— Готов ли си? — попита Съндърс.
— О, да.
Вратите се затвориха зад тях. И двамата се усмихнаха.
— Търпеливите винаги биват възнаградени — каза Крос.
— Да ще оставим рибата и пържените картофи за вечеря.
— Не. По-добре за обяд. Не бива да оставаме в „Мандарин“. Предлагам само да й хвърлим по едно око. Междувременно ще наредя да проследят къде е отседнала, а?
— Чудесно — лицето на Съндърс се вкамени. — Гресенхоф, а? Ханс Гресенхоф беше псевдонимът на един източногермански шпионин, когото от години се опитваме да заловим.
— О? — Крос се постара да не проличи интересът му.
— Да. Той действаше в комбина с друг негодник, изпечен убиец. Беше известен като Виктор Грунвалд или Симеон Церак. Гресенхоф, а? — Съндърс замълча за момент. — Роджър, тази история с публикуването, с която ни заплаши Дънрос. Би могла да се окаже доста опасна.
— Ти можеш ли да разшифроваш написаното?
— За Бога, не.
— Какво ли може да е?
— Всичко. Листчетата са предназначени за мене или за министър-председателя, значи вероятно са имена и адреси за свръзка — Съндърс добави мрачно. — Не мога да ги изпратя телеграфически, въпреки че са зашифровани. Май е по-добре веднага да се върна в Лондон.
— Днес?
— Утре. Първо трябва да свърша с тази работа, а и много ми се иска да видя тази мисис Гресенхоф. Дънрос дали ще изпълни заплахата си?
— Сто процента.
Съндърс се попипа по веждите, воднистите му сини очи бяха станали още по-безцветни от обикновено.
— Ами Брайън?
— Според мен…
Вратата на асансьора се отвори. Те излязоха и пресякоха фоайето. Униформеният портиер отвори вратата на колата на Крос. Той се включи в задръстеното движение, пристанището бе обвито в мъгла, дъждът бе спрял за момент.
— Според мен е нужен само още един разпит, после Армстронг може да се заеме с възстановяването му. Понеделник до залез-слънце е много скоро, но… — той сви рамене. — По-добре да не използваме повече червената стая.
— Съгласен съм, Роджър. Да благодарим на Бога, че този приятел има здрав организъм.
— Да.
— Струва ми се, че Армстронг скоро ще капитулира.
— Може да проведе още един разпит. Съвсем спокойно.
— Дано. Божичко, какъв късмет имахме. Невероятен!
Разпитът в 6 ч. сутринта не беше донесъл нищо ново. Но точно когато се канеха да се откажат, сондажът на Армстронг попадна на златна мина: най-после разбраха истината за професор Джоузеф Йу от Техническия университет в Принстън, Станфорд. Отличен ракетен специалист и консултант в НАСА.
— Кога трябва да пристигне в Хонконг, Брайън? — попита Армстронг и целият екип на СИ в контролната стая затаи дъх.
— Аз, аз не… искам да помисля, нека да помисля… а, не мога да си спомня… а, да, след, след… в края на… на този месец… кой месец сме сега? Не мога да си спом… спомня… кой ден е. Той трябваше да пристигне… и после да продължи…
— Откъде и закъде?
— О, не знам, о, не, те не ми казаха… само… само дето някой спомена, че той… той бил отплувал от Хавай на почивка в Гуам и трябвало да пристигне тук след десет дни… Мисля, че беше 10 дни след… след конните състезания.
И когато Крос се обади на Роузмънт и му предаде новината — без да му казва откъде я беше научил, — американецът онемя и изпадна в паника. Веднага поръча да претърсят района на Гуам, за да предотвратят бягството на професора.