В един от ъглите стоеше свръхсложният предавател, който подаваше сигнали на непрекъсваемия шифровчик, оттам към системата от антени на покрива на резиденцията, които ги препращаха до Уайтхол.
Крос включи предавателя. Чу се успокоително бръмчене.
— Господин министъра моля. Тук е Азиатец Едно — изпита огромно удоволствие да използва тайния си псевдоним.
— Да, Азиатец Едно?
— Сред посрещаните на шпионина Брайън Куок беше и Цу-ян.
— А! Значи можем да го задраскаме от списъка.
— И двамата, сър. Вече са изолирани. В събота избягалият Джоузеф Йу е забелязан да пресича границата.
— По дяволите! Трябва да изпратите хора да го следят. Имаме ли човек в атомния им център в Шанкиян?
— Не, сър. Но се говори, че Дънрос щял да се срещне до един месец с мистър Йу в Кантон.
— А, а Дънрос?
— Той е лоялен — но никога няма да се съгласи да работи за нас.
— Съндърс?
— Справи се добре. Не мисля, че представлява риск за сигурността.
— Добре. Ами „Иванов“?
— Отплува по обяд. Не сме открили тялото на Суслов — ще ни трябват седмици да преровим и претърсим развалините. Едва ли ще го намерим цял. След като и Плъм загина, мисля, че трябва да преосмислим „Севрин“.
— Идеята е твърде добра, за да я зарежем, Роджър.
— Да, сър. И от другата страна ще са на същото мнение. Когато пристигне заместникът на Суслов, ще разбера какво са намислили и тогава ще можем да разработим план.
— Добре. Какво става с де Вил?
— Ще бъде прехвърлен в Торонто. Моля, уведомете тамошните служби. За атомния самолетоносач. Екипаж от 5500 офицери и матроси, 83 350 тона, осем реактора, максимална скорост 62 възела, 42 ракети „Ф–4 Фантом II“, всяка с ядрена бойна глава, 2 „Хокс Марк V“. Любопитно е, че единствената му защита срещу атака е една редица ракети „земя-въздух“ откъм щирборда…
Крос продължи доклада си, извънредно доволен от себе си, обичаше работата си, харесваше му да бъде агент на две разузнавалия, на три, напомни си той. Да, троен агент, с достатъчно пари, без никой от господарите му да му се доверява напълно, но всеки от тях се нуждаеше от него и се молеше да бъде на тяхна страна — не техен.
„Понякога почти си се чудя на себе си“ — помисли си той с усмивка.
Армстронг се беше облегнал в отвратително настроение на информацията на аерогарата в Кай Так и гледаше към вратата. Както винаги, беше пълно с народ. Той се изненада, като видя да влизат Питър и Фльор Марлоу и двете им дъщери с кукли и малки куфарчета в ръце. Фльор беше бледа и измъчена. Марлоу също. Беше натоварен с куфари.
— Здравей, Питър — поздрави го Армстронг.
— Здрасти, Робърт. Много до късно работиш.
— Току-що изпратих Мери. Замина за една седмица на почивка в Англия. Добър вечер, мисис Марлоу. Моите съболезнования.
— О, благодаря, господин главен инспектор. Аз съм дос…
— Ние отиваме в Бинкок — прекъсна я важно четиригодишната й дъщеря. — Това е на континента.
— О, я стига, глупаче — обади се сестра й. — Казва се Банкок на континента. Това е Китай — важно поясни тя на Армстронг. — И ние сме в отпуска. Мама е болна.
Питър Марлоу се усмихна уморено и челото му се набръчка:
— Заминаваме за една седмица в Банкок, Робърт. Заради Фльор. Старият доктор Тулей каза, че тя непременно трябва да си почине.
Децата започнаха да се карат и той спря.
— Млъкнете и двете! Скъпа — обърна се към жена си, — иди да ни регистрираш. Аз ще ви настигна.
— Добре. Елате. О, я се дръжте прилично и двете! — тя тръгна, а двете момиченца подтичваха след нея.
— Май няма да си почине особено — каза Питър Марлоу. После понижи глас. — Един приятел ме помоли да ви предам, че срещата на наркобандитите в Макао е този четвъртък.