— Я върви на майната си!
Доктор Менг се изсмя и очилата му пак паднаха на мястото си. „Само почакай, полицейски началник Кар-шун Куок. Някой ден ще ти се отворят очите, някой ден ще разбереш колко прекрасно е това.“
— А междувременно си свърши работата и ми дай нещо конкретно! — Брайън Куок излезе от лабораторията и закрачи по коридора към асансьора. Ризата му беше залепнала за гърба. „Дано да завали“ — помисли той.
Влезе в асансьора и няколко полицаи го поздравиха. Той им отвърна. Слезе на третия етаж и тръгна по мрачния коридор към кабинета си. Армстронг го чакаше, четейки лениво някакъв китайски вестник.
— Здрасти, Робърт — каза той, доволен, че го вижда. — Нещо ново?
— Нищо. А при теб?
Брайън Куок му каза какво е мнението на доктор Менг.
— Този малък педераст с неговото „вероятно е“! Категоричен е, само когато има пред себе си труп, а дори и тогава проверява по няколко пъти.
— Да. Или когато говори за Председателя Мао.
— О, пак ли пусна разваления грамофон?
— Да. — Брайън Куок се ухили. — Казах му да си върви в Китай.
— Никога няма да го направи.
— Знам. — Брайън се загледа в купчината листа, която се мъдреше върху бюрото му и въздъхна. — Местен човек не би отрязал ухо толкова бързо.
— Не, ако става въпрос за обикновено отвличане.
— Какво?
— Може някой да му е имал зъб, а отвличането да е само прикритие — каза Армстронг и изпеченото му лице стана сериозно. — Съгласен съм с теб и с Дънрос. Мисля, че са го очистили.
— Но защо?
— Може би Джон се е опитвал да се измъкне, станало е сбиване и те или той са изпаднали в паника, и преди да разберат какво точно става, те или той са го наръгали или са го фраснали с тъп предмет. — Армстронг въздъхна и се протегна, за да отпусне стегнатите си рамене. — Във всеки случай, приятелче, Големият Бял Баща иска тази работа да бъде бързо разкрита. Удостои ме дори с телефонно обаждане, за да ме уведоми, че лично губернаторът е изразил своята загриженост.
Брайън Куок тихо изпсува:
— Лошите вести се разчуват бързо! Още нищо ли не е излязло по вестниците?
— Не, но целият Хонконг говори за това и утре сутрин огнен вятър ще ни духа под опашките. Страхувам се, че Господин Благороден Скапан Бивш Вълк с помощта на чумавата, черногледа, несговорчива хонконгска преса, ще ни създаде маса неприятности, докато хванем това копеле или копелета.
— Но ние ще го пипнем, о да, ще го пипнем!
— Разбира се. Какво ще кажеш да ударим по една бира — или по-добре по един много голям джин с тоник? Имам нужда.
— Добра идея. Пак ли те сви стомахът?
— Да. Мери твърди, че се дължи на прекрасните мисли, с които съм изпълнен. — Те се засмяха в един глас и тръгнаха към вратата. Вече бяха в коридора, когато телефонът иззвъня.
— Зарежи я тая проклетия, не вдигай. Бълва само неприятности — каза Армстронг, въпреки че много добре знаеше, че нито той, нито Брайън биха го сторили.
Брайън вдигна слушалката и замръзна. Беше старши полицейски началник Роджър Крос, шефът на Специалното разузнаване.
— Да, сър?
— Брайън, ако обичаш, веднага се качи при мен.
— Да, сър.
— Армстронг при теб ли е?
— Да, сър.
— Доведи и него. — Чу се щракане.
— Да, сър — той остави слушалката и усети как потта се стича по гърба му. — Господ ни вика — и двамата.
Сърцето на Армстронг прескочи.
— А? И мен ли? — той настигна Брайън, който бе тръгнал към асансьора. — За какво, по дяволите, съм му притрябвал? Вече не съм в Специалното разузнаване.
— Не е наша работа да разсъждаваме. Нашата работа е да се насираме, само като измърмори. — Брайън Куок натисна горния бутон. — Какво става?
— Сигурно е нещо важно. Може да е свързано с Китай.
— Чоу Ен-лай е свалил Мао и сега умерените са на власт?
— Мечтател! Мао ще умре на своя пост — Богоизбраният Вожд на Китай.
— Единственото хубаво нещо, което може да се каже за Мао е, че първо е китаец и после комунист. Проклети комунисти!
— Ей, Брайън, може би руснаците пак създават напрежение по границата. Нов инцидент?
— Възможно е. Да. Задава се война — ясно ли ти е, задава се война между Китай и Русия. Мао е прав и за това.