— Руснаците не са чак толкова глупави.
— Не бъди толкова сигурен, приятелю. Казвал съм го и пак ще го кажа — руснаците са срещу целия свят. Ще има война — скоро ще ми дължиш хиляда долара, Робърт.
— Не ми се плаща този бас. Унищожението ще бъде ужасяващо.
— Да. Но въпреки това ще се случи. Мао е прав и за това. Наистина ще бъде ужасно, но не и катастрофално. — С раздразнение Брайън Куок натисна отново бутона за асансьора. Внезапно вдигна очи. — Нали не мислиш, че е възможно в края на краищата да е започнало нападение от страна на Тайван?
— Този стар изтъркан виц? Тази илюзия? Я стига, Брайън! Чианг Кай-шек никога няма да хвърли Тайван в такова нещо.
— Ако не го направи, целият свят ще отиде по дяволите. Ако Мао се задържи на власт тридесет години… Господи, не можеш да си представиш какво ще стане. Един милиард автомати? Чианг беше съвсем прав, като преследваше комунистическите копелета — те са истинският враг на Китай. Те са китайската чума. Боже, ако им бъде дадено време, ще обработят всички деца като кучетата на Павлов.
Армстронг каза меко:
— Всеки би помислил, че си бесен националист. Успокой се, момчето ми, всичко на този свят е отвратително. А ти, капиталистическо куче, можеш да ходиш в събота на конни състезания, в неделя — на рали, а на всичкото отгоре и един куп сладки котенца, които само чакат да им смигнеш. А?
— Извинявай. — Те се качиха в асансьора. — Онова копеленце Менг ме извади от равновесие — каза Брайън и заби палеца си в най-горния бутон.
Армстронг мина на кантонезки:
— Да ти седне старата ти майка, братко.
— А на твоята да го натъпче бясна маймуна с един тестис в кофа свински лайна.
Армстронг засия.
— Не е лошо, Брайън — каза той на английски. — Никак не е лошо.
Асансьорът спря. Минаха по мрачния коридор, спряха пред вратата и се подготвиха. Брайън леко почука.
— Влез.
Роджър Крос бе на около петдесет години, висок, слаб мъж, със светлосини очи, руса оредяваща коса и малки ръце с дълги пръсти. Бюрото му бе подредено безупречно. Безупречен бе и цивилният му костюм, а кабинетът — спартански. Той ги покани с жест, продължавайки да чете съдържанието на някаква папка. Най-после я затвори внимателно и я постави пред себе си.
— Американски милионер пристига с контрабандно оръжие, бивш, силно подозиран наркотрафикант и шанхайски милионер бяга в Тайван, а сега и — Господ да ни е на помощ — отвличане на важна клечка, Бивши вълци и отрязано ухо. Всичко това за някакви си деветнадесет часа. Каква е връзката?
Армстронг наруши тишината:
— Трябва ли да има такава, сър?
— А не трябва ли?
— Съжалявам, но не зная. Засега.
— Това е много досадно, Робърт, наистина много досадно.
— Да, сър.
— Влудяващо. Особено като се има предвид, че онези, които дърпат конците, вече започнаха да ми дишат тежко във врата. А когато се случи такова нещо… — Той им се усмихна и двамата направиха усилие, за да не потреперят. — Разбира се, Робърт, вчера те предупредих, че може да са замесени големи имена.
— Да, сър.
— Брайън, вече те готвим за висок пост. Не мислиш ли, че можеш да изхвърлиш от съзнанието си конните и автомобилните състезания и почти всички фусти ида приложиш твоите несъмнени способности в разрешаването на този малък ребус.
— Да, сър.
— Моля те, направи го. Много бързо. Натоварен си със случая заедно с Робърт — може би през следващите няколко дни ще има нужда от твоите знания. Искам тази работа да ми се махне от главата много, много бързо, защото изникна малък проблем. Снощи ми се обади един от нашите американски приятели от консулството. Частно. — Той посочи папката. — Това е резултатът. С негова помощ в малките часове пипнахме оригинала. Естествено това е копие, оригиналът беше върнат и… — той се поколеба, търсейки точната дума, — … куриерът, между другото аматьор, не разбра нищо. Това е доклад, нещо като бюлетин с няколко раздела. И всичките са доста любопитни. Да. Единият е със заглавие „КГБ в Азия“. Според него съществува дълбоко законспирирана шпионска мрежа, за която дори не съм и чувал, с кодово название „Севрин“. Имат агенти на ключови позиции в правителството, полицията и бизнеса — на ниво тай-панове — из цяла Азия и особено тук, в Хонконг.
От устата на Брайън Куок излезе само едно свистене.