— Странно е, че куриерът е пристигнал с полета на Пан Ам, а не с този на БОАК, който е много по-удобен — каза той, доволен от начина, по който работеше мозъкът му.
— Да. И аз си помислих същото — отбеляза Крос с равен глас. — Ужасно нетипично за един англичанин. Разбира се, Пан Ам винаги каца навреме, докато с бедния стар БОАК напоследък… — Той кимна доволно на Брайън. — Отново отличен. Ставаш първенец на класа.
— Благодаря ви, сър.
— До какъв друг извод стигна?
След кратка пауза Брайън Куок каза:
— В замяна на информацията сте обещали на Ланган пълно копие на доклада.
— И?
— И съжалявате, че сте го изпълнили.
Крос въздъхна:
— Защо?
— Ще разбера, едва след като го прочета.
— Брайън, днес ти наистина надмина себе си. Добре. — Шефът разсеяно разлисти папката и двамата мъже разбраха, че съзнателно ги дразни, но не знаеха защо. — В другите раздели има едно-две много любопитни съвпадения. Имена като Винченцо Банастазио… места за срещи като „Синклер тауърс“… Говори ли ви нещо „Нелсън трейдинг“?
И двамата поклатиха отрицателно глави.
— Всичко е много любопитно. Комунисти от ляво, комунисти от дясно… — Очите му станаха още по-студени. — Изглежда си имаме гадинка и в нашите среди, вероятно на ниво полицейски началник.
— Невъзможно! — изпусна се Армстронг.
— Колко време работи при нас в Специалното разузнаване, момчето ми?
Армстронг трепна:
— Почти пет години.
— И за шпионина Сордж беше невъзможно. За Ким Филби също беше невъзможно. Боже Господи, Филби! — Внезапното бягство на англичанина в Съветска Русия през януари тази година бе предизвикало страхотен шок в целия западен свят. Бивш супер агент на шести отдел на Британското военно разузнаване за задокеански шпионаж и контрашпионаж, доскоро Филби бе работил в британското посолство във Вашингтон, където отговаряше за свръзката на Министерството на отбраната на САЩ, държавата и ЦРУ по всички въпроси на сигурността на най-високо равнище. — Невъзможно е, в името на всичко свято, през всичките тези години да е бил съветски агент и да е останал неразкрит, нали, Робърт?
— Да, сър.
— И все пак е бил. В продължение на години е бил посветен в нашите най-големи тайни. От 42-а до 58-а със сигурност. И кога е започнал да шпионира? Бог да ни пази, през 1931 в Кеймбридж. Завербуван за член на партията от другия най-голям предател, Бърджис, също от Кеймбридж, и неговия приятел Маклийн, дано вечно да се пържат в ада. Преди няколко години тези двама високопоставени дипломати, които през войната също са били в разузнаването, внезапно избягаха в Русия. Секунди преди да ги хванат агентите от британското контраразузнаване. Последвалият скандал разтърси Острова и НАТО. — Кой друг са завербували?
— Не зная — каза предпазливо Армстронг. — Но бъдете сигурен, че сега всички те са важни клечки в правителството, Външното министерство, образованието, пресата, особено в пресата — и подобно на Филби всички са много, много дълбоко законспирирани.
— За хората няма нищо невъзможно. Нищо. Хората са наистина много ужасни. — Крос въздъхна и леко побутна папката. — Да. Но да бъдеш в Специалното разузнаване е привилегия, нали, Робърт?
— Да, сър.
— Трябва да бъдеш поканен, нали? Не можеш сам да се предложиш?
— Да, сър.
— Никога не съм те питал, защо не остана при нас?
— Да, сър.
— Е, питам те.
Армстронг изстена вътре в себе си и пое дълбоко въздух:
— Защото ми харесва да бъда полицай, а не таен агент. Харесва ми работата в Криминалния отдел. Обичам да напрягам мозъка си, за да пипна някой престъпник. Преследването и залавянето, а след това и доказването пред съда според правилата.