— Така мисля.
— Може ли да ви попитам, откъде разбрахте за мен?
— Имате приятели доста нависоко, господин Грант. В определени кръгове името ви е много известно. Предполагам, че дори един външен секретар би ви препоръчал — добави той деликатно.
— О, да.
— Задоволяват ли ви нашите условия?
— Да — на първо време едногодишен договор, който, ако всичко върви добре, ще бъде удължен на петгодишен. А след това?
— Още пет — каза Дънрос. — Ако постигнем резултатите, на които се надявам, заплащането ви ще се удвои.
— Много сте щедър. А може ли да ви попитам, защо сте толкова щедър — може би екстравагантен е точната дума — по отношение на мен и на тази бъдеща комисия?
— Сън Цу е казал: „Това, което дава възможност на мъдрия суверен или на добрия генерал да атакува, да завладее и да постига неща, които са извън достъпа на обикновените хора, е предзнанието. Предзнанието идва само чрез шпиони. Няма нищо по-важно за една държава от качеството на нейните шпиони. Десет хиляди пъти по-евтино е да плащаш разточително на най-добрите, отколкото скромно на малка армия.“
Алън Медфърд Грант засия:
— Съвсем вярно! Моите 8 500 лири годишно наистина са разточителство, господин Дънрос. Да, наистина.
— Можете ли да ми предложите по-добра инвестиция?
— В случай че се справя добре, не. Ако аз и онези, които избера, са възможно най-доброто. И въпреки това 30 000 лири годишно за заплати, фонд от 100 000 лири за… за — купуване на информатори и информация, и всички тези пари държани в тайна… е, надявам се, че ще бъдете доволен от вашата инвестиция.
— Ако наистина сте най-добрите, парите ще се върнат хилядократно. Сигурен съм, че ще се върнат хилядократно. — Каза той съвсем сериозно.
— Естествено, ще направя всичко, което е по силите ми. А сега, конкретно какъв вид информация ви интересува?
— Всякаква и за всичко в областта на търговията и политиката, която би помогнала на „Струан“ да прави своите планове, с по-специално внимание към Тихоокеанската зона, към мисленето на руснаците, американците и японците. Предполагам, че ние познаваме китайците по-добре от всеки друг. По-добре е да получа повече отколкото по-малко. Всъщност всичко би могло да бъде от полза, защото смятам да изведа „Струан“ извън пределите на китайската търговия и по-конкретно искам компанията да стане международна и да се измъкне от сегашната си зависимост от китайската търговия.
— Много добре. Първо: не бих искал да доверявам нашите доклади на пощите.
— Ще уредя личен куриер.
— Благодаря ви. Второ: трябва да имам свободата да подбирам, да назначавам и да уволнявам останалите членове на комисията, както и да харча парите така, както намеря за добре.
— Съгласен съм.
— Пет души ще бъдат достатъчни.
— Колко искате да им плащаме?
— 5 000 лири годишно при необвързващ договор за всеки от тях би било чудесно. За тези пари мога да намеря първокласни хора. Да. Ще назнача сътрудници за специални проучвания, такива каквито искам. Тъй като… тъй като повечето от контактите ни ще бъдат с чужбина, а много от тях с Швейцария, възможно ли е парите да бъдат там?
— Да речем, че внеса сумата, за която сме се договорили на четири пъти в специална сметка в швейцарска банка. Ще можете да теглите, когато и колкото поискате — само срещу вашия или моя подпис. Ще давате отчет само на мен в края на всяко тримесечие. Ако искате да създадем някакви правила, аз нямам нищо против.
— Чудесно. Няма да мога да ви съобщавам имена — не мога да давам отчет за това на кого плащам.
След кратка пауза Дънрос каза:
— Добре.
— Благодаря ви. Мисля, че се разбираме един друг. Можете ли да ми дадете някакъв пример за това какво искате?
— Не искам да изпадна в ситуацията, в която е изпаднал моят предшественик при Суец.