— Никога няма да го задържат.
— Прав сте, господин Дънрос, но ще го отстояват. Каква по-добра примка за основния ти враг, от това да затвориш Панамския канал или да го пораздрусаш малко? Един потънал кораб или повреден шлюз биха могли да затворят канала за няколко години.
Дънрос си спомни как, преди да отговори, бе налял още две чаши, а след това бе казал:
— Значи предлагате съвсем сериозно да изготвим планове за непредвидени ситуации в този район.
— Да — отвърна дребният мъж с изключително невинно изражение. — Отнасям се много сериозно към работата си, господин Дънрос. А работата, която съм си избрал, е да търся, да разкривам и да оценявам действията на врага. Аз не съм против Русия или против Китай, или против Източна Германия, или против която и да е страна от блока. Точно обратното — имам отчаяното желание да им помогна. Убеден съм, че не сме във война, че врагът на всички народи е членът на Комунистическата партия, независимо дали той е англичанин, руснак, китаец, унгарец, американец, ирландец… или дори марсианец… и всички те са свързани по един или друг начин; че КГБ, независимо дали това ви харесва, е в центъра на тази паяжина. — Той отпи от чашата, която Дънрос току-що му бе налял. — Уискито е прекрасно, господин Дънрос.
— „Лох Вей“ — произвеждат го в една малка спиртна фабрика близо до нашите родни земи в Еър. Собственост е на „Струан“.
— Прекрасно! — отпи още веднъж с одобрение, а Дънрос си помисли, че трябва да изпрати на Алън Медфърд Грант една каса за Коледа — ако първите доклади се окажат интересни.
— Аз не съм фанатик. Нито демагог. Просто нещо като репортер и прогностик. Някои хора събират марки, а аз събирам тайни…
Дънрос се разсея за момент от светлината на фаровете на някаква кола. После седна на един широк стол и мисълта му отново се зарея нанякъде. „Да, господин Грант, вие наистина събирате тайни. Севрин — всемогъщи Боже! Ако това е вярно… Доколко си точен този път? До каква степен да ти се доверя този път — и доколко да рискувам?“
Засега само две от прогнозите на Грант, съдържащи се в предишни доклади, се бяха сбъднали. Една година по-рано бе предсказал, че де Гол ще упражни правото си на вето, за да попречи на приемането на Великобритания в ЕИО, че като цяло френската позиция ще става все повече просъветска и че де Гол под натиска на чужди влияния и поощрен от един от своите най-близки съветници — много таен, прикрит агент на КГБ — ще започне дългосрочна атака срещу икономиката на Съединените Щати чрез спекулации със злато. Дънрос бе отминал това като пресилено и бе изпуснал шанса да натрупа цяло състояние.
Шест месеца преди да се случи, Грант бе предвидил Карибската криза и това, че Кенеди ще хвърли ръкавицата, ще направи блокада на Куба, няма да се огъне от заплахите за война и че Хрушчов ще отстъпи притиснат от ситуацията. Залагайки на това, че Грант този път бе прав, въпреки че вероятността за възникването на Кубинска ядрена криза точно в този момент изглеждаше минимална, Дънрос бе спечелил за „Струан“ половин милион лири. Освен това утвърди широкообхватен план за инвестиции в хавайски захарни плантации, който трябваше да влезе в действие, веднага щом намери финансово оръдие за това. „И сега го имаш — си каза той ликуващо — «Пар-Кон».“
— Почти го имаш — промърмори, поправяйки се. — Доколко трябва да вярвам на този човек? Тази комисия на А. М. Грант е вече една гигантска инвестиция за всичките ми увъртания. Да. Но това е почти все едно да имаш личен астролог. Няколко точни прогнози не означават, че и всички останали ще бъдат такива. Хитлер е имал личен предсказател. Юлий Цезар — също. Бъди разумен, бъди предпазлив. Какво да правя? Сега или никога. Севрин. Алън Медфърд Грант бе написал:
Документите, които ни бяха донесени и потвърдени от френската шпионка Мари д’Орлеанс, заловени от Сюрете на 16-и юни, сочат, че пето управление на КГБ (Дезинформация — ДАЛЕЧЕН ИЗТОК) разполага с неизвестна до този момент дълбоко законспирирана шпионска мрежа в целия Далечен Изток, с кодово наименование Севрин. Задачата на Севрин е ясно изложена в заловения Основен документ:
Цел: Да бъде отслабен ревизионистичен Китай — официално признат от Централния Комитет на СССР за най-голям враг след САЩ.