Процедура: Пълно премахване на Хонконг като бастион на капитализма в Далечния Изток и най-важен източник на чужда валута и помощ — всякакъв вид — техническа и промишлена за Китай.
Метод: Дългосрочно проникване в пресата и останалите средства за масова информация, в полицията, в бизнеса и образованието на приятелски настроени чужденци, управлявано от Центъра — но изцяло в съответствие със специалните процедури в цяла Азия.
Дата на влизане в действие: незабавно.
Продължителност на операцията: условно тридесет години.
Дата на постигане на целта: 1980–83.
Секретност: Червено Едно.
Финансиране: Максимално.
Одобрен: Л. Б. 14-и март 1950 г.
— Интересно е да се отбележи — продължаваше Грант, — че документът е подписан през 1950 година от Л. Б. — предполага се, че това е Лаврентий Берия — когато Съветският Съюз и комунистически Китай бяха явни съюзници и че дори тогава Китай тайно е бил считан за Враг Номер Две. (Виж нашия предишен доклад 3/1962, Русия срещу Китай). В исторически план Китай е голямата цел, която винаги е била — и винаги ще бъде — преследвана от империалистическа и хегемонистична Русия. Завладяването на Китай или разбиването му на постоянно враждуващи, подчинени държави, е вечният крайъгълен камък на руската външна политика. Най-важният, разбира се, е унищожаването на Западна Европа, тъй като тогава, според Русия, Китай ще може да бъде погълнат за миг. Документите разкриват, че хонконгското ядро на Севрин се състои от един местен координатор с кодово название Артър и шестима агенти. Не знаем за Артър нищо друго, освен че е агент на КГБ от тридесетте години, когато е бил завербуван в Англия (не се знае дали е роден в Англия, нито пък дали родителите му са англичани, но би трябвало да е на около петдесет години). Неговата задача, разбира се, е провеждането на дългосрочна, свръхсекретна операция. Допълнителни свръхсекретни разузнавателни документи, откраднати от чехословашката Държавна тайна служба за сигурност от 6-и април 1959, извадка: В периода от 1946 до 1959 година, със съдействието на координатора Артър, са били завербувани шестима много важни, тайни агенти: по един в хонконгската Колониална канцелария (кодово название Чарлз), Хазна (кодово название Мейсън), Военноморска база (Джон), „Бенк ъф Лондон енд Чайна“ (Винсънт), Телефонната компания на Хонконг (Уилям) и в „Струан енд Къмпъни“ (Фредерик). Според нормалната процедура, само координаторът знае истинската самоличност на останалите. Установени са седем сигурни къщи. Между тях са „Синклер тауърс“ на острова Хонконг и хотела Деветте Дракона в Каулуун. Нюйоркската свръзка на Севрин е с кодово название Гуйлио. За нас той е много важен поради връзките му с Мафията и ЦРУ. — Грант продължаваше — Смята се, че Гуйлио е Винченцо Банастазио, голям престъпник и в момента дон на фамилията Салапионе. Това в момента се проверява от наши хора в Съединените Щати. Не знаем дали дълбоко законспирираният вражески агент в полицията (подробно описан в друг раздел) е част от Севрин, но предполагаме, че е. Според нас Китай ще бъде принуден да се стреми към непрекъснато увеличаване обема на търговията си със Запада, с цел равностойно да противостои на съветската хегемония и да запълни празното пространство и хаоса, създадени от внезапното и пълно прекратяване на съветското финансиране и изтеглянето на съветските специалисти през 1960 година. Китайските въоръжени сили имат остра нужда от модернизиране. Реколтата бе слаба. По тази причина всички видове стратегически материали и военно оборудване ще намерят добър пазар за много години напред, както и храни, основни хранителни продукти. Препоръчва се откупуването с голям замах на американските фючърси за ориз. Имам честта, сър, да бъда ваш покорен слуга, А. М. Г., Лондон 15-и август, 1963.
„Самолети, танкове, гайки, болтове, ракети, двигатели, камиони, бензин, гуми, електроника и храна — мислеше си Дънрос с опиянение. — Безкраен спектър от стоки, които лесно се намират, лесно се транспортират, а ако умееш да търгуваш, на света няма нищо по-доходно от войната. Но Китай в момента не купува — независимо от това какво им трябва, независимо от това какво казва Грант. Кой може да е този Артър? Кой е в «Струан»? Боже Господи! Първо Джон Чен и Цу-ян, и контрабандното оръжие, а сега и агент на КГБ. Кой? Да не би…“
Някой леко почука на вратата.
— Влез — каза той, разпознавайки жена си по почукването.
— Йан, вече е почти осем — каза Пенелоуп. — Реших, че е най-добре да ти напомня. Знаеш се какъв си.