— Да.
— Как мина днес? Това с Джон Чен е ужасно, нали? Предполагам, че четеш вестници. Ще слезеш ли долу?
— Да. Шампанско?
— Благодаря.
Той й наля и напълни отново чашата си.
— Между другото, Пен, поканих един човек, с когото се запознах днес следобед, бивш военен летец. Стори ми се свестен — Питър Марлоу.
— Изтребител?
— Да. Но на Хърикейн, а не на Спит. Тази рокля нова ли е?
— Да.
— Много си хубава.
— Благодаря ти, но не съм. Чувствам се толкова стара, но все пак благодаря. — Тя седна на другия широк стол. Парфюмът й бе така деликатен, както и чертите й. — Питър Марлоу ли каза?
— Да. Нещастникът бил пленен в Ява през 42-а. Прекарал в плен три години и половина.
— Горкият човек. Свалили ли са го?
— Не, японците превзели летището, преди да успее да се качи в самолета си. Може би е имал късмет. Снайперистите улучили два на земята, а последните два свалили точно при излитането — всички пилоти изгорели. Изглежда тези четири Хърикейн са били последните от малкото — последните от цялата въздушна отбрана на Далечния Изток. Каква гадост е било!
— Ужасно.
— Да. Слава Богу, прекарахме войната в Европа. — Дънрос я наблюдаваше. — Той ми разказа, че бил една година на Ява, а после японците го изпратили в Сингапур в трудова бригада.
— В Чанги ли? — попита тя с променен глас.
— Да.
— О!
— Прекарал там две години и половина.
Чанги на малайски означава „пълзяща лоза“ и беше името на затвора в Сингапур, използван по време на Втората световна война от японците.
Тя се замисли за момент, после се усмихна малко нервно.
— Познава ли Робин? — Робин Грей бе неин брат, единственият й жив роднина. Родителите й бяха загинали по време на едно въздушно нападение над Лондон през 1943 година, малко преди тя да се омъжи за Дънрос.
— Марлоу каза, че май си го спомня, но явно нямаше желание да говори за онези дни, затова не го разпитвах повече.
— Разбирам го. Каза ли му, че Робин е мой брат?
— Не.
— Кога би трябвало да пристигне Робин?
— Не знам точно. След няколко дни. Днес следобед губернаторът ми каза, че в момента делегацията е в Пекин.
В Пекин бе поканена британска търговска парламентарна делегация, включваща парламентаристи и от трите партии — Консервативната, Либералната и Лейбъристката — за обсъждане на всички въпроси на търговията. Делегацията бе пристигнала в Хонконг преди две седмици и бе заминала веднага за Кантон, където обикновено се провеждаха всички търговски преговори. Беше голяма рядкост някой да бъде поканен, за не говорим за парламентарна делегация, а още по-рядко пък в Пекин. Робин Грей беше включен в нея като представител на Лейбъристката партия.
— Пен, скъпа, не мислиш ли, че трябва да поканим Робин и да направим прием в негова чест? В края на краищата, не сме го виждали от години, а и това е първото му идване в Азия след войната. Не е ли време да сложиш край на тази вражда и да сключиш мир с него?
— Той няма да стъпи в моята къща. В нито една от къщите ми.
— Не е ли време да се поотпуснеш малко? Било каквото било.
— Не, познавам го по-добре от теб. Робин си има свой живот, а ние свой. Разбрахме се по този въпрос преди много години. Не, нямам никакво желание да го виждам повече. Той е отвратителен, опасен, циничен и адски досаден.
Дънрос се засмя:
— Съгласен съм, че е противен, а освен това ненавиждам политическите му позиции, но той е просто един от шестимата парламентаристи. Тази делегация е важна. Трябва да направя нещо, за да ги разнообразя, Пен.
— Направи го, Йан. Но ако е възможно не тук или пък ми кажи предварително, за да мога да изчезна и да се погрижа и децата да направят същото. За мен това е въпрос на престиж. — Пенелоуп отметна глава и се отърси от лошото настроение. — Господи! Нека не му позволяваме да ни разваля вечерта! Какво прави този Марлоу в Хонконг?
— Писател е. Каза, че иска да пише книга за Хонконг. В, момента живее в Америка. Жена му също ще дойде. А, между другото, поканих и американците, Линк Бартлет и Кейси Чолок.
— О! — Пенелоуп Дънрос се засмя. — Е, четирима или четиридесет повече, няма никакво значение. Така или иначе не познавам повечето от тях, а и оправната Клаудия е организирала всичко. — Тя повдигна едната си вежда. — Значи, контрабандист на оръжие сред пиратите! Дори няма да се забележи.