— Той такъв ли е?
— Така говорят всички. Прочете ли какво пишеше в днешния „Мирър“, Йан? А Тат е убедена, че американецът носи лош джос. Каза го на целия персонал, на мен и на децата, което значи, че това е вече официалната версия. А Тат сподели с Ейдриън, че астрологът й казал на всяка цена да те предупредя да се пазиш от лоши влияния от Изток. А Тат е сигурна, че това значи от янките. Още ли не ти го е пошушнала?
— Още не.
— Господи, как искам да мога да бъбря на кантонезки като теб и децата. Ще кажа на тази стара вещица да задържи предразсъдъците и мненията си за себе си — тя ни влияе зле.
— Готова е да жертва и живота си за децата.
— Знам, че тя е твоята gan sun и почти те е отгледала, и си мисли, че е божи дар за клана Дънрос. Но ако питаш мен, тя е просто една заядливка, отвратителна стара кучка и аз я мразя. — Пенелоуп мило се усмихна. — Разбрах, че американката била хубава.
— Привлекателна, а не хубава. Ендрю е много разстроен от нея.
— Предполагам. Жена, която се занимава с бизнес! Накъде е тръгнал този огромен наш свят? А бива ли я за нещо?
— Още е рано да се каже. Но е много умна. Тя е… със сигурност ще обърка нещата.
— Виждал ли си Ейдриън тази вечер?
— Не. Какво е станало? — попита той, усещайки моментално промяната в тона й.
— Пак е ровила в гардероба ми. Половината от най-хубавите ми чорапи са изчезнали, останалите са разхвърляни, шаловете ми са разбъркани, новата ми блуза липсва, както и новият ми колан. Дори е отмъкнала най-хубавия ми Хермес… Това дете прекалява.
— Не бих казал, че деветнадесет години е детска възраст — каза той с досада.
— Минава всякакви граници! Колко пъти съм й казвала!
— Пак ще говоря с нея.
— Това изобщо няма да помогне.
— Знам.
Тя се засмя заедно с него.
— Така ме е яд на нея.
— Заповядай. — Той й подаде малка кутийка. — Честита двадесета годишнина!
— О, благодаря ти, Йан! Твоят е долу. Ще го… — тя млъкна и отвори кутийката. В нея имаше инкрустирана нефритена гривна. Нефритът бе вграден във филигранно обработено сребро. Много изящна и много стара — мечтата на всеки колекционер. — О, колко е хубава, благодаря ти, Йан. — Сложи я на китката си, над тънкото златно синджирче, което носеше, но той не долови в гласа й нито истинска радост, нито разочарование, макар че внимателно се вслушваше в него. — Прекрасна е — каза тя, наведе се напред и докосна устните си до бузата му. — Благодаря ти, скъпи. Къде я откри? В Тайван ли?
— Не, тук, на „Кет стрийт“. В магазина на Уонг Чън Кит. Той…
Вратата рязко се отвори и в стаята влетя момиче. Бе висока, слаба и много хубава. Тя каза задъхана:
— Надявам се, че нямате нищо против това, че съм поканила едно момче, с което ходя, току-що ми се обади, че ще дойде, но ще закъснее. Реших, че няма проблеми. Жесток е и е много готин.
— За Бога, Ейдриън — каза меко Дънрос, — колко пъти трябва да ти повтарям, че преди да връхлиташ така, трябва да почукаш и освен това би ли била така добра да говориш на английски? Какво, по дяволите значи готин?
— Хубав, страхотен, жесток, готин. Извинявай, татко, но ти наистина си доста изостанал, защото жесток и готин са много модни думи, дори и в Хонконг. Доскоро, трябва да бягам. След тържеството излизам и ще закъснея, затова не ме…
— Чакай мал…
— Това е моята блуза, новата ми блуза — избухна Пенелоуп. — Ейдриън, свали я още сега! Петдесет пъти съм ти казвала да не припарваш до гардероба ми.
— О, мамо — каза остро Ейдриън, — на теб не ти трябва. Не може ли само за тази вечер? — гласът й се промени. — Моля те! Страшно много те моля! Татко, кажи й. — Тя премина на перфектен кантонезки. — Уважаеми татко… моля те помогни на най-любимата си дъщеря да постигне непостижимото, защото иначе много ще плача… — И без да си поема въздух продължи на английски. — Мамо… не ти трябва, а освен това ще я пазя, честна дума. Моля те!
— Не.
— Хайде де, страшно много те моля, ще я пазя, обещавам.
— Не.
— Мамо!
— Добре, ако обе…
— О, благодаря. — Момичето засия, обърна се, втурна се навън и затръшна вратата след себе си.
— Е, този път поне не беше нарочно. — Пенелоуп въздъхна. — Мисля, че няма да мога да издържа още една такава обсада.
— Нито пък аз. Добре че Глена е разумна.