„Така трябва. Да не задавам въпроси, да запазя спокойствие и да бъда на разположение, за да го успокоя, но само когато ми позволи.“
— Ще слезеш ли?
— След малко.
— Не се бави, Йан.
— Добре.
— Още веднъж ти благодаря за гривната — каза тя, възхищавайки й се.
— Няма защо.
Знаеше, че всъщност не я беше чул. Вече бе вдигнал телефона и искаше международна линия. Пен излезе, тихо затвори вратата и застана потисната в дългия коридор, който свързваше източното със западното крило. Сърцето й биеше силно. „Проклети да са всички телекси, всички телефони, проклета да е «Струан», проклет да е Хонконг, проклети да са всички тържества и всички хрантутници. О, как искам завинаги да се махнем оттук и да забравим за Хонконг, да забравим за работата и за «Ноубъл хаус», за Големия Бизнес и за Тихоокеанския басейн, за фондовата борса и за прокле…“
— Мамооооо!
Тя чу писъка на Глена, който идваше от стаята й зад далечния ъгъл в източното крило и на секундата всичките й сетива се изостриха. В гласа на Глена имаше потиснат гняв, но не и опасност, затова не се втурна, а само извика, „Идвам… какво има, Глена?“
— Къде сиии?
— Идвам, скъпа — мисълта й вече бе заета с важни неща. „Глена ще изглежда чудесно с тази рокля. О, сигурна съм. Ще й дам перлената си огърлица. Ще бъде прекрасна.“
Тя ускори крачка.
От другата страна на пристанището, в Каулуун, сержант Танг-по, от криминалния отдел, се изкачи по разнебитените стълби и влезе в стаята. Ядрото на неговата тайна триада вече го чакаше.
— Искам всички добре да си отворите запушените уши да чуете следното: Драконите искат Чен от „Ноубъл хаус“ да бъде намерен, а онези чумави лайнари, Бивши вълци да бъдат заловени така светкавично, че и Господ да не разбере кога е станало!
— Да, господарю — отвърнаха в хор подчинените му, шокирани от тембъра на гласа му.
Намираха се в тайната къща на Танг-по — малък, мрачен тристаен апартамент с неприветлива входна врата, на петия етаж на също толкова потискаща жилищна сграда, на една мръсна уличка на три преки от полицейското управление. Бяха девет души: един сержант, трима ефрейтори и обикновени полицаи — всички цивилни детективи от криминалния отдел, кантонезци, грижливо подбрани и положили кръвна клетва за лоялност и тайна. Това бе тайното братство или тонг на Танг-по, което закриляше целия уличен хазарт в района Цим Ша Цуи.
— Търсете навсякъде, разговаряйте с всеки. Имаме три дни — каза Танг-по. Той бе добре сложен мъж, петдесет и пет годишен, с леко посивяла коса и гъсти вежди, с най-висок чин преди офицерски. — Това е заповед от мен, всички мои братя Дракони и лично от Висшия. Освен това Голямата Лайняна Планина обеща, че, ако се провалим ще ни разжалва и ще ни изпрати на границата или на други гадни места, всичките. За първи път отправя такава заплаха. Всички богове пикаят от много високо върху всички мръсни чужденци, които не искат да вземат онова, което им се полага и да се държат като културни хора!
— Амин! — каза с голям плам сержант Лий. От време на време той бе католик, защото на младини бе посещавал католическо училище.
— Днес следобед Голямата Лайняна Планина ми даде да разбера съвсем ясно следното: резултати или на границата, където няма дори къде да се изпикаеш и където на двадесет мили наоколо няма откъде да падне нещо отгоре. Айейа, всички богове да ни пазят от провал!
— Да — отговори от името на всички ефрейтор Хо, записвайки в тефтера си. Той бе с остри черти, посещаваше вечерно училище за счетоводители, занимаваше се с книжата на братството и водеше протоколи на техните събрания.
— Старши братко — започна учтиво сержант Лий, — има ли определена награда за нашите информатори? Има ли минимум или максимум?
— Да — каза Танг-по, а после предпазливо добави: — Висшият Дракон е казал 100 000 хонконгски долара, ако до три дни… — В стаята изведнъж настъпи пълна тишина — такава огромна сума! — … половината за откриването на Чен от „Ноубъл хаус“, а другата половина за залавянето на похитителите. И премия от 10 000 за брата, чийто информатор ни предаде, което и да е от двете — и повишение.
— 10 000 за Чен и още десет за похитителите? — попита ефрейторът. „О, богове, помогнете ми да спечеля наградата“ — молеше се той, както и всички останали. — Правилно ли съм разбрал, старши братко?