— Почитаеми сър, ще го направя още довечера — обеща ефрейтор Хо.
— Моят приятел от морската полиция ми каза, че скоро ще дойдат много военни кораби. Разширяват Седми американски флот. — Танг-по се намръщи. — Удвояват го. На континента се говори, че голям брой американски войници щели да бъдат прехвърлени във Виетнам. Вече имат въздушна линия дотам. — И добави — под контрола на тяхната триада ЦРУ.
— Това е много добре за бизнеса! Ще поправяме корабите им и ще забавляваме хората им. Добре! Това е много добре за нас.
— Да. Чудесно е. Но е много глупаво от тяхна страна. Почитаемият Чоу Ен-лай от месеци им изпраща най-любезни предупреждения, в които казва, че Китай е против това! Защо не искат да го разберат? Виетнам е дивашката ни периферия! Глупаво е да избираш за противник тези диваци и опасните джунгли. Как си представят, че могат да ги победят, след като Китай не е успял да го направи в продължение на векове? — Танг-по се изсмя и запали нова цигара. — Къде изчезна старият Едноок Пок?
— Старата лисица взе първия самолет за Сан Франциско, след като излезе постоянната му виза. Заедно с жена си и осемте си деца.
Танг-по се обърна към своя счетоводител:
— Дължеше ли ни някакви пари?
— О, не. Изплати всичко навреме. Сержант Лий се погрижи за това.
— И колко му излезе на този мръсник визата?
— По наша препоръка, изходната му виза бе уредена срещу скромен подарък от 3 000 хонконгски долара за ефрейтор Сек Пън Со от емиграционната служба. Получихме си процента. Освен това му помогнахме да намери търговец на диаманти, за да превърне богатството си във възможно най-добрите синьо-бели камъни. — Той погледна в тефтера си. — Комисионата ни от два процента възлезе на 8 960 хонконгски долара.
— Добрият стар Едноок! — каза Танг-по, радвайки се за него. — Направил е най-доброто за себе си. И какво беше записано във визата му на „Работно място в Щатите“?
Сержант Лий каза:
— Готвач в един ресторант в китайския квартал — казва се „Гуд ийтинг плейс“. Ял съм у тях храна, сготвена от него и трябва да ви кажа, че наистина е ужасен готвач.
— Ще наеме някой, който да работи там, а той ще се заеме с недвижими имоти или хазарт и някой нощен клуб. Ееех, какъв джос!
— А колко му е струвала американската виза?
— Златният дар за влизане в Рая! — въздъхна Хо. — Чух, че платил 5 000 щатски долара, за да стане първи в списъка.
— Това е повече от обикновеното! И защо?
— Изглежда, че освен това са му обещали и американски паспорт, веднага след изтичането на петте години.
— Тези шибани типове от Златната Страна също изстискват, но не са организирани. Нямат абсолютно никакъв стил — каза Танг-по с презрение. — Една-две визи от време на време. След като всеки тук знае, че може да си купи виза, ако в подходящ момент бутне необходимата сума. Така че защо не го правят както трябва, културно? Двайсет визи на седмица, дори четирийсет. Тези мръсни чужденци са направо откачени!
— Дю не ло мо, прав си! — сержант Лий бе стреснат от потенциалното „изстискване“, което би могъл да прави, ако беше заместник-консул на визовия отдел в американското консулство в Хонконг.
— Ако на този пост седеше някой умен човек, досега щяхме да сме богати като Мандарини и щяхме да полицействаме в Сан Франциско! — каза Танг-по и всички избухнаха в смях заедно с него. После добави с отвращение. — Поне да бяха сложили истински мъж, а не такъв, който обича в противната му дупка да влиза горещ стълб, или пък неговият — в чужда дупка!
Последва още по-бурен смях.
— Ей — извика един от тях. — Научих, че партньорът му е оня млад мръсен чужденец със свинското шкембе, дето работи в общественото строителство — нали се сещате, оня, дето продава разрешителни за строежи на забранени места!
— Стара история, Чан, много стара. И двамата се прехвърлиха към нови обекти. Последният слух е, че нашият мръсник, заместник-консулът, има връзка с един младеж… — добави деликатно Танг-по. — Син на известен счетоводител, който освен това е и виден комунист.