— Това никак не е хубаво, — каза сержант Лий, сещайки се веднага за кого става въпрос.
— Не е — съгласи се Танг-по. — А на всичкото отгоре вчера научих, че младежът имал таен апартамент съвсем наблизо. В моя район! А моят район е с най-ниската престъпност.
— Така е — казаха всички с гордост.
— Да поговорим ли с него, Старши братко? — попита Лий.
— Не, само го поставете под специално наблюдение. Искам да знам всичко за тези двамата. Всичко. Дори и това дали се оригват. — Танг-по въздъхна. — Тъй като всички сте тук, реших, вместо утре, да плащам днес. — Той отвори голямата чанта, в която имаше пари. Всеки получи сума равна на полицейската му заплата плюс оправданите разходи.
300 хонконгски долара, без нищо отгоре не стигаха на един полицай, за да храни дори малко семейство, да поддържа съвсем малък апартамент — две стаи и кухня без баня и тоалетна и да изпрати едно от децата си на училище. Нито пък, за да може да изпрати малко в родното си село Куантунг на баща, майка, баба, дядо, чичовци, много от които бяха жертвали за него спестяваните цял живот пари, за да поеме той трънливия път към Хонконг.
Танг-по бе един от тях. Гордееше се, че на 6-годишна възраст, сам, бе изминал този път и създал връзки, а когато стана на осемнайсет — преди трийсет и шест години — започна да работи в полицията. Бе служил добре на Кралицата и безупречно на полицията, изобщо не бе помагал на японците по време на войната, а сега отговаряше за много важно подразделение в колонията Хонконг. Той бе уважаван и богат. Единият от синовете му учеше в колеж в Сан Франциско, а другият притежаваше половин ресторант във Ванкувър, Канада. Семейството му в Куантунг бе осигурено. Но най-важното — в неговия район, Цим Ша Цуи, имаше по-малко неразкрити кражби, по-малко неразкрити наранявания, осакатявания и войни между триади, от който и да е друг. Само три убийства за последните четири години и до едно разкрити, виновниците — хванати и осъдени, като един от тях, мръсен чужденец, моряк, убил свой колега заради една проститутка. Нямаше почти никакви дребни кражби и нито един мръсен чужденец турист не бе обезпокояван от просяци или джебчии, а това бе най-голямата туристическа зона, с почти 300 000 жители, които трябваше да бъдат пазени от злодеи и от самите тях.
„Да — каза си Танг-по. — Ако не бяхме ние, тези шибани, твърдоглави селяндури щяха да се хванат за гърлата, да вилнеят, да плячкосват, да убиват и в края на краищата щеше да се чуе неизбежният вик на тълпата: «Убийте мръсните чужденци!» И щяха да се опитат да го направят и тогава пак щяхме да се върнем към бунтовете. Свиня да им го начука на всички престъпници и буйстващи типове!“
— И така — каза той, учтиво, — ще се съберем след три дни. Поръчал съм вечеря с десет блюда от ресторанта на Грейт Фуд Чанг. А дотогава се заврете ако щете и в кучи задник, но искам заповедите ми да бъдат изпълнени. Искам Бившите вълци и Джон Чен. Сержант Лий, остани за момент. Ефрейтор Хо, напиши протокола и утре в пет ми донеси отчетите.
— Да, почитаеми господарю.
Всички се разотидоха. Танг-по запали нова цигара. Сержант Лий последва примера му. Танг-по се закашля.
— Трябва да спреш да пушиш, старши братко.
— Ти също! — Танг-по сви рамене. — Джос! Ако ми е писано да си отида, ще си отида. И въпреки това, за да има мир и спокойствие, казах на жена ми, че съм спрял. Непрекъснато ми опява.
— Покажи ми една, която да не опява. Ще се окаже, че е мъж с противна дупка.
И двамата се разсмяха.
— Истина е. Миналата седмица ме накара да отида на лекар. И знаеш ли какво ми каза този шибан копелдак? „Трябва да откажеш цигарите, старче, защото преди да се изтърколят и двайсет луни ще бъдеш само шепа прах в урна и ти гарантирам, че жена ти ще харчи твоите пари по разпуснати момчета, а любовницата ти ще вкусва чужди плодове!“
— Свиня такава! Ах, свиня такава!
— Да. Наистина ме стресна. От думите му се изпотих чак отдолу! Но може би е казал истината.
Той извади носна кърпа и се изсекна, а въздухът свиреше в гърдите му. После прочисти шумно гърлото си и се изплю.
— Слушай, младши братко, Висшият Дракон каза, че вече е време да организираме Контрабандиста Йен, Лий Белият Прах и Фор Фингър Уу.
Сержант Лий го изгледа шокиран. Тези трима души се смятаха за Висшите Тигри на търговията с наркотици в Хонконг. Вносители и износители. Както за местна употреба така и, според слуховете, за износ за Златната Страна, където бяха големите пари. Опиумът, който се внасяше тайно, се преработваше в морфин, а след това и в хероин.