— Това е малко като да питате кои животни живеят в морето. Кевин е чудесен човек. Малцина са хората, чийто ум би могъл да предизвика интереса ми. Невероятен… естествен.
— Естествен. Да, той е естествен. Почти прозрачен. Точно затова е толкова странно, че не може да си спомни греха, който Слейтър иска от него да изповяда, не мислите ли? Чудя се с какво ли е бил ангажиран през последните няколко седмици? Някакви повтарящи се теми, проекти, дисертации?
— Всъщност да. Той силно се интересуваше от човешката същност. Може да се каже, че беше погълнат от този проблем.
Сам вдигна черновата на доклада.
— Истинската същност на човека — каза тя. — И каква е човешката същност? Всъщност каква е според Кевин?
— Ами, точно това е загадката, нали? Не съм съвсем сигурен какво би казал Кевин. Той ми се обади, че имал нов модел, но искаше да ми го представи изцяло в доклада си.
— Хм. И кога трябва да ви го предаде?
— Идната сряда.
— По кой предмет?
— Въведение в етиката.
— Само още един въпрос, докторе. Вие сте религиозен човек, със степен по психология; според вас човешката същност духовна ли е в основата си, или е психологическа?
— Знам, че Фройд би се обърнал в гроба, но според мен няма съмнение, че човекът в същността си е духовно същество.
— И Кевин би се съгласил с това?
— Да, сигурен съм.
— Благодаря ви за отделеното време, докторе. Оставяте впечатлението за много благоразумен мъж.
Той се засмя.
— Плащат ми да бъда такъв; така че се опитвам. Ако има още нещо, не се колебайте да ми се обадите.
Сам затвори телефона. Етика. Тя прегледа есето и установи, че в него само са изложени няколко теории за човешката природа. На края му имаше ново заглавие: „Истинска същност“. Тя остави листите на пода. Къде ли би държал Кевин записките си върху човешката природа?
Тя се приближи до секцията и взе една дебела книга, озаглавена „Преосмисляне на нравствеността“. Книгата беше използвана, оръфана по ъглите, с пожълтели страници. Отвори я и видя, че е от библиотеката. Издадена през 1953 година.
Прехвърли страниците, но не откри никакви бележки. Тъкмо се накани да я остави на рафта, когато задната корица се разтвори и оттам изпаднаха няколко листа. На единия с почерка на Кевин беше написано: Истинската същност на човека. Есе.
Саманта събра страниците и седна на бюрото. Това бяха само записки. Три страници със записки. Тя ги прегледа — кратко схематично изложение с отделни глави, което отговаряше на темата. Конспект. Докато живеем, се учим и живеем според наученото, но не толкова добре. Как може природата да е мъртва и въпреки това да живее? Той е мъртъв в светлината, но процъфтява в мрака. Ако Доброто и Злото могат да разговарят един с друг, какво биха си казали? Всички онези, които живеят в светлината, но се крият в мрака.
Колко проникновено. Но тук няма нищо, което Слейтър би могъл…
В този момент замръзна. На дъното на четвъртата страница имаше три кратки думи.
Аз съм аз.
Веднага разпозна почерка. Слейтър.
— Аз съм аз. Мили боже!
Тя подреди листите на бюрото с трепереща ръка. Обзе я паника.
Не. Спри. Какво всъщност означава „Аз съм аз“, Сам? Означава, че Слейтър е Слейтър. Слейтър се е промъкнал тук и го е написал. Това не доказва нищо, освен че си вре носа навсякъде в живота на Кевин.
Ако Доброто и Злото могат да разговарят един с друг, какво биха си казали?
Как тогава Кевин и Слейтър разговаряха един с друг? ФБР имаше запис. Как, как? Освен ако…
Втори мобилен телефон. Той използваше втори мобилен телефон!
Сам хукна към стаята на Кевин. Мили боже, нека да греша! Той не беше помръднал. Тя се промъкна до него. Къде ли държи телефоните? Онзи, който Слейтър му беше дал, стоеше винаги в десния му джоб.
Имаше само един начин да го направи. Бързо, преди да го е събудила. Сам бръкна в десния му джоб. Той носеше свободни панталони, но тежестта му притисна ръката й към матрака. Тя докосна телефона, напипа устройството за запис на гърба му. Този беше на Слейтър.
Отиде от другата страна на леглото, приближи се и пъхна ръка в левия му джоб. Кевин изсумтя и се претърколи настрани, с лице към нея. Тя застана неподвижно, докато дишането му не възстанови спокойния си, бавен ритъм, и отново пъхна ръка в левия му джоб.