Пръстите й напипаха пластмаса. Сам знаеше, че е права, но въпреки това го измъкна. Мобилен телефон, еднакъв с онзи, който Слейтър беше оставил на Кевин, само че не сребрист, а черен. Тя го отвори и прегледа списъка на обажданията. Те бяха… единствено до другия мобилен телефон. Едно обаждане до телефона в хотелската стая. И две до домашния телефон на Кевин.
Това бе телефонът, който Слейтър беше използвал. Да говори, да детонира бомбите. Главата й пулсираше. В това нямаше никакво съмнение.
Щяха да го разпънат на кръст.
23.
Сам се отдалечи от леглото, затвори вратата на Кевин и хукна надолу по стълбите. В ръката си стискаше телефона, който Слейтър беше използвал за обажданията си — вече нямаше да може да се обажда, поне не от този телефон. На излизане не си направи труда да се прикрива — направо излезе през задната врата, пресече улицата и хукна към колата си.
Аз, Слейтър, съм аз, Кевин. Това беше най-големият страх на Саманта. Че приятелят й от детинство страда от множествено личностно разстройство, както беше предположила ден по-рано в разговора си с Дженифър и по-късно беше отхвърлила, защото Кевин беше в стаята, когато Слейтър се обади. Но предишната вечер, докато се опитваше да заспи, внезапно се сети, че беше разговаряла със Слейтър едва след като Кевин бе излязъл. Той можеше просто да натисне бутона за набиране в джоба си и след това да говори със Сам от коридора. Възможно ли беше това?
Тя беше с Кевин в колата, когато Слейтър се обади малко преди да се взриви автобусът. Но всъщност нямаше никакво доказателство, че той наистина е бил на линия. Нямаха запис на разговора.
Това беше абсурдно. Беше невъзможно! Но колкото и да се опитваше, Сам не можеше да се сети за нито един определен случай, който да докаже, че те не са един и същ човек. Нито един.
Чиста догадка! Можеше да е просто съвпадение.
А сега и това.
Ако Доброто и Злото могат да разговарят един с друг, какво биха си казали?
Сам стигна до колата си, стомахът й се беше свил на топка. Това можеше да се окаже недостатъчно. Беше проявила безотговорност, когато сподели догадките си с Дженифър. Мъжът, в когото мислиш, че се влюбваш, е ненормален. И го беше казала толкова спокойно, по простата причина че самата тя не го вярваше. Просто вършеше онова, за което бе обучена. Но това… това беше съвсем друг въпрос.
И Кевин не беше ненормален! Просто играеше различни роли, както години наред го беше правил с Белинда. Когато за пръв път е започнал да разбира истинското зло, се е разделил на няколко личности. Момчето. Той беше момчето! Само че не знаеше това. За единайсетгодишния Кевин момчето беше злата личност, която трябваше да бъде убита. Така че той го е убил. Но момчето никога не умряло. Слейтър просто е останал инертен до момента, когато есето на Кевин за същността на човека не му е позволило да изплува отново на повърхността.
Въпреки това съществуваше вероятността тя да греши. В случаите на множествено личностно разстройство алтернативните личности рядко имаха собствено съзнание. Слейтър нямаше да знае, че е Кевин; Кевин нямаше да знае, че е Слейтър. Всъщност те не бяха един и същи човек. Физически, да, но във всички останали случаи — не. Докато Кевин спеше, Слейтър може би живееше и кроеше планове да убие Белинда, а Кевин нямаше представа за това. Някои от нещата, които вършеше Слейтър, можеха да съществуват само в съзнанието му; други, като бомбите и отвличането, трябваше да бъдат извършени наистина.
Тя хвърли телефона на Кевин на седалката и набра номера на Дженифър по своя.
— Джен…
— Трябва да се видим! Веднага. Къде си?
— Сам? В участъка съм. Какво има?
— Получи ли резултатите от лабораторията за отпечатъците и записите?
— Не. Защо? Къде се намираш?
— Току-що бях в къщата на Кевин и идвам към теб. — Тя зави по улица „Уилоу“.
— Как е Кевин?
Сам си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.
— Спеше. Дженифър, намерих у него втори телефон. Същият, който е използван за обажданията до телефона с рекордера. Не знам по какъв друг начин да ти го кажа. Според мен Кевин е Слейтър.
— Това е… Мисля, че вече го обсъдихме. Той е бил в стаята, когато Слейтър…
— Чуй ме, Дженифър. През последните дванайсет часа обмислих ситуацията от стотици различни ъгли. Не казвам, че мога да го докажа; Бог ми е свидетел, че ми се иска да не е вярно, но ако е, той има нужда от помощ! Той има нужда от теб. Освен това е единственият, който може да ни отведе до Белинда. Кевин няма да знае къде е тя, но Слейтър ще знае.