— Моля те, Сам, това е лудост! Как би могъл да извърши всичко това? Поставили сме наши хора около къщата. Подслушвахме го вътре! Как е успял да се измъкне и да отвлече Белинда?
— Това е неговата къща; той ще знае как да се измъкне навън, без вашите момчета да го усетят. Къде е бил между три и пет часа през нощта?
— Спеше…
— Кевин може и да си е мислил, че спи, но дали е било така? Според мен през последните четири дни едва ли е имал шест поредни часа сън. Помисли само. Докато сте го подслушвали, не е провел нито един телефонен разговор, поне не докато е бил в къщата. Дано да греша, наистина се надявам, но според мен ще откриеш противоречията. Той е твърде умен. Но освен това иска истината да излезе наяве. Подсъзнателно или съзнателно, не знам, но той започва да прави грешки. Иска светът да узнае. Това е отговорът на гатанката.
— Кое пада, но никога не се пуква? Кое се пуква, но никога не пада? Зората и нощта — каза Дженифър. — Противоположности. Кевин.
— Кевин. Кевин е момчето; затова така и не го видях, когато бяхме малки. Той е бил в мазето на склада, но само той, без някакво друго момче. Наранил се е сам. Проверете кръвната група. Признанието, което иска Слейтър, не е, че Кевин се е опитал да убие момчето, а че той е бил момчето. Че Кевин е Слейтър.
— Аз съм моят грях — рече разсеяно Дженифър. Гласът й леко потрепваше.
— Какво?
— Нещо, което той ми каза снощи.
— След десет минути съм при теб — каза Сам. — Не позволявай на Кевин да напуска къщата.
— Само Слейтър ли знае къде е Белинда? Кевин наистина ли няма представа?
— Това е моето предположение.
— Значи ни трябва Слейтър, за да открием Белинда. Но ако изпратим погрешните сигнали, той може отново да се покрие. Ако го направи и Кевин не знае къде е Белинда, можем да се окажем с първата истинска жертва в този случай. Дори ако затворим Кевин в килия, тя ще умре от глад. — В гласа на Дженифър се промъкна трескава нотка. — Той не е Гатанката; досега не е убил никого. Не можем да позволим това да се случи.
— Значи ще го пуснем навън?
— Не. Не, не знам, но трябва да действаме изключително внимателно.
— Идвам — каза Сам. — Само се погрижи Кевин да не напуска къщата.
Звукът от затварящата се врата събуди Кевин. Часът беше три. Беше спал повече от четири часа. Дженифър беше наредила да не го безпокоят, освен ако не е изключително належащо. Защо тогава бяха в къщата му?
Освен ако в къщата не бяха те! Освен ако не беше някой друг. Някой като Слейтър!
Той се измъкна от леглото, приближи се на пръсти до вратата и леко я отвори. Някой отваряше стъклената плъзгаща се врата към задния двор! Просто попитай кой е, Кевин. Това са хората от ФБР.
Ами ако не бяха?
— Ехо?
Мълчание.
— Има ли някой тук — извика той, този път по-силно.
Тишина.
Кевин слезе по стълбите и влезе предпазливо във всекидневната. Изтича до прозореца и погледна навън. Познатият линкълн се виждаше на улицата.
Нещо не беше както трябва. Нещо се беше случило. Той отиде до телефона в кухнята и инстинктивно потърси мобилния телефон в десния си джоб. Там беше. Но въпреки това нещо не беше наред. Какво?
Мобилният телефон внезапно завибрира и той подскочи. Пъхна ръка в джоба си и измъкна сребристия уред. В лявата си ръка държеше другия телефон, по-голям черен VTech. За момент се втренчи объркано в тях. Аз ли го вдигнах? Толкова много телефони, че умът му вече му правеше номера.
Мобилният телефон вибрираше като полудял. Отговори!
— Ало?
В ухото му прозвуча гласът на Слейтър.
— Кой се мисли за пеперуда, а всъщност е червей?
Кевин дишаше тежко.
— Жалък си, Кевин. Осъзнаваш ли го, или трябва да ти го набивам с пръчка в главата? — Слейтър дишаше тежко. — При мен има един човек, който иска да те прегърне и бога ми, въобще не мога да разбера защо.
Лицето на Кевин се наля с кръв. Усещаше гърлото си като стегнато в менгеме. Не можеше да обели нито дума.
— Колко дълго смяташ да си играем на шикалки, Кевин? Очевидно не те бива в гатанките, затова реших да вдигна мизата. Знам колко противоречиви са чувствата ти към мама, а досега съм стигнал до извода, че относно моя милост въобще не се колебаеш. Всъщност ти ме мразиш, нали, Кевин? Така и трябва — аз съсипах живота ти.