— Престани! — извика Кевин.
— Престани? Престани? Само това ли успя да измислиш? Само ти можеш да спреш всичко. Но според мен не ти стига кураж. И ти си страхлив като тях; показа го пределно ясно. Та ето каква е новата сделка, Кевин. Ти трябва да дойдеш и да ме спреш. Лице в лице. Това е големият ти шанс да гръмнеш Слейтър с онова пльокало, с което се сдоби незаконно. Намери ме.
— Изправи се срещу мен, страхливецо! Ела и се изправи срещу мен! — извика Кевин.
— Страхливец? Потресен съм. Едвам се движа, камо ли да се изправя срещу теб. — Мълчание. — Трябва ли да го издълбая на челото ти? Ти ме намери! Намери ме, намери ме! Играта свършва след шест часа, Кевин. След това ще я убия. Признай си или ще й прережа гърлото. Мотивиран ли си достатъчно вече?
Кевин почти не обърна внимание на крайния срок. Слейтър искаше да се срещне с него. Той пристъпи неспокойно от крак на крак. Всъщност искаше да се срещне с него. Но къде?
— Как?
— Знаеш как. Тук долу е тъмно. Ела сам, Кевин. Съвсем сам, както би трябвало да бъде.
Щрак.
Кевин стоеше като залепен за балатума. Кръвта пулсираше в слепоочията му. Черният телефон трепереше в лявата му ръка. Той изръмжа и го удари в плота с всичка сила. По пода се пръснаха черни пластмасови парчета.
Кевин пъхна мобилния телефон в джоба си, обърна се и хукна нагоре по стълбите. Беше скрил пистолета под матрака. Оставаха му три куршума. Два дни по-рано самата мисъл да се изправи срещу Слейтър го ужасяваше; сега беше обсебен от тази идея.
Тук долу е тъмно.
Той пъхна ръка под матрака, измъкна пистолета и го мушна в колана си. Тъмно. Долу. Имам някаква представа за тъмното там долу, нали? Където червеите крият гадните си малки тайни. Той знае, той знае! Как не се беше сетил по-рано! Трябваше да се измъкне незабелязано и да отиде там сам. Това беше между него и Слейтър. Един срещу друг, само двамата.
Колата на ФБР все още се намираше някъде на улицата. Кевин се измъкна през задния вход и хукна на изток, в противоположна посока. След една пресечка сви на юг. Те щяха да разберат, че се е измъкнал. Всъщност сигурно бяха записали последното обаждане на Слейтър. Ами ако тръгнеха след него? Трябваше да каже на Дженифър да стои настрани. Би могъл да използва мобилния телефон, но разговорът трябваше да бъде кратък, за да не успеят да засекат местоположението му.
Ако тъмното там долу беше мястото, за което си мислеше… Кевин стисна зъби и изръмжа. Мъжът беше извратен. И щеше да убие Белинда — празните заплахи не му бяха присъщи.
Ами ако ФБР изпратеше хеликоптери? Той сви на запад и се притаи до дърветата край тротоара. Пистолетът му убиваше отзад.
Затича се.
— Сега! Фактите ми трябват сега, не след десет минути — тросна се Дженифър.
Обикновено докладите пристигаха от Куантико на интервали, определени от главния агент. Галахър обясни, че следващият прозорец ще бъде след десет минути.
— Ще се обадя, но те работят върху уликите само от няколко часа. А може да им отнеме цяла седмица.
— Не разполагаме с цяла седмица! Те знаят ли какво става тук? Кажи им да си пуснат телевизорите, за бога!
Галахър кимна с глава и излезе.
След обаждането на Сам светът й се беше сринал за миг. Тя все още не искаше да приеме вероятността Кевин да е взривил автобуса или библиотеката.
От бюрото си в ъгъла можеше да види изхода от другата страна на морето от бюра. Милтън изскочи от кабинета си, грабна си палтото и тръгна към вратата. Къде отиваше? Той се спря, извърна се и Дженифър инстинктивно наведе глава, за да избегне визуалния контакт. Когато отново погледна натам, си беше тръгнал. Изпълни я необясним гняв. Но всъщност нищо от случилото се не беше по вина на Милтън. Той просто си вършеше работата. Вярно, обичаше да застава пред фотоапаратите, но пък наистина имаше своите отговорности да информира обществото. Тя насочваше раздразнението и гнева си към него без определена причина — знаеше го, но не можеше да се успокои.
Това не беше Кевин, напомни си Дженифър. Дори ако наистина той беше Слейтър, което все още не беше доказано, онзи Кевин, когото тя познаваше, не би могъл да взриви нищо. Съдебните заседатели щяха да се запознаят с миналото му и да се съгласят с нея. Ако Слейтър беше Кевин, то той беше просто част от разчупената му личност, а не самият Кевин.