В този миг я връхлетя една мисъл и тя се сепна. Възможно ли беше Слейтър да топи Кевин? Какъв по-добър начин да съсипеш един човек от това да го обявиш за ненормалник, който се опитва да взриви Лонг Бийч? Тя седна пред бюрото си, грабна бележника си и започна да записва.
Слейтър е момчето; той иска отмъщение. Той тероризира Кевин и след това убеждава света, че той е Кевин, който тероризира себе си, защото е Слейтър. Кевин е съсипан, а Слейтър избягва. Това би вдигнало летвата пред идеалните престъпления.
Но как ли го беше изпълнил Слейтър? Сам беше намерила два телефона. Защо Кевин ще обикаля наоколо с два телефона, без дори да подозира за това? И как номерата, на които е звънял Слейтър, са се оказали в списъка с обаждания на втория телефон? Посредством електронно реле, което копира номерата така, че да изглежда сякаш телефонът е бил използван. Възможно е. И как беше успял Слейтър да пъхне телефона в джоба на Кевин, без той да разбере? Сигурно е станало тази сутрин, докато Кевин е спял. Кой има достъп до Кевин…
Телефонът й иззвъня и тя го грабна без да се замисли.
— Дженифър.
— Обажда се Клод, наблюдателя. Имаме проблем в къщата. Някой току-що се обади на Кевин.
— Кой? — Дженифър се изправи рязко, отблъсквайки стола си назад.
Статичен шум.
— Слейтър. Сигурни сме, че с той. Но това не е всичко.
— Задръж така. Имаш ли записа от телефона на Кевин?
— Не, имаме запис от вътрешността на къщата. Някой с гласа на Слейтър се обади на Кевин от вътрешността на къщата. Аз… ъ-ъ-ъ, знам, че може да прозвучи странно, но в къщата имаме два гласа. Изпращам ви записа. Той заплашва да убие жената до шест часа и предлага на Кевин да се срещнат.
— Каза ли къде?
— Не. Каза, че Кевин знае къде. Каза, че там долу е тъмно, това е всичко.
— Ти разговаря ли с Кевин?
— Взехме решение да влезем вътре. — Той замълча. — Кевин го нямаше.
Дженифър се строполи върху стола си.
— Оставили сте го да излезе?
Клод звучеше объркано.
— Колата му все още е в гаража.
Тя затвори очи и си пое дълбоко дъх. Сега какво?
— Веднага искам да получа касетата. Започнете издирване в концентрични кръгове. Той се придвижва пеша.
Тя остави телефона си на масата и сплете пръсти, за да овладее треперенето им. Нервите й бяха опънати до крайност. Четири дни и колко сън? Дванайсет, четиринайсет часа? Случаят току-що се бе превърнал от ужасяващ в безнадежден. Той щеше да убие Белинда. Това беше неизбежно. Кой щеше да убие Белинда? Слейтър? Кевин?
— Госпожо?
Тя вдигна глава и видя един от детективите на Милтън на вратата.
— Има обаждане за вас. Казва, че опитал да се обади на личния ви номер, но било заето. Не си каза името.
Тя кимна към стационарния телефон на бюрото си.
— Прехвърли го тук.
Той пренасочи обаждането и Дженифър вдигна слушалката.
— Питърс.
— Дженифър?
Беше Кевин. Дженифър беше прекалено зашеметена, за да отговори веднага.
— Ало?
— Къде си?
— Съжалявам, Дженифър. Тръгвам след него. Но трябва да го направя сам. Ако ме последваш, той ще я убие. Записвате разговорите в къщата, нали? Изслушай касетата. Повече не мога да говоря, защото ще ме засекат, но исках да те предупредя. — Гласът му звучеше отчаяно.
— Кевин, няма нужда да го правиш. Кажи ми къде се намираш.
— Трябва да го направя. Изслушай касетата. Не е каквото си мислиш. Слейтър ми причинява всичко това. И не си прави труда да ми звъниш; ще изхвърля този телефон. — Той рязко прекъсна връзката.
— Кевин?
Дженифър тресна телефона в гнездото му. Прокара трескаво пръсти през косата си и отново вдигна слушалката. Набра номера на Саманта.
— Ало?
— Кевин изчезна, Сам — рече Дженифър. — Преди малко е получил обаждане от Слейтър, че до шест часа ще убие Белинда. Примамва Кевин да се срещне с него, казва, че той би трябвало да знае къде и че там е тъмно. Доколкото знам, това е всичко. Касетата пътува насам.
— Пеша ли е тръгнал? Как са го оставили да се измъкне?
— Не знам. Проблемът е, че времето е малко, а сме изгубили контакт.
— Мобилният на Слейтър…
— Каза, че ще се отърве от него.
— Връщам се обратно — каза Сам. — Не може да е отишъл твърде далеч.