— Ако предположим, че си права за Кевин, то Слейтър го привлича към място, което и двамата познават от детството си. Някаква представа къде?
Сам се поколеба.
— Складът?
— Ще го проверим, но нещо не ми се връзва.
— Остави ме да помисля. Ако извадим късмет, ще го намерим. Концентрирайте търсенето си на запад — по-близо до Бейкър стрийт.
— Има още една възможност, Сам. Знам, че може да звучи пресилено, но ако Слейтър се опитва да натопи Кевин?
В телефона цареше мълчание.
— Изследванията на криминалистите ще ни дадат по-добра картина, но мобилният телефон може да е бил подхвърлен и списъкът с набрани номера да е бил дублиран чрез реле. Това отговаря на целта: Кевин е набеден, че е психопат, който тероризира сам себе си, той е съсипан, а Слейтър се измъква. Отмъщението е постигнато.
— Всичко е много объркано — каза тихо Сам. — Вземи данните от записа; да се надяваме, че те ще ни кажат нещо повече.
— Работя по въпроса. — Галахър влезе в помещението и седна пред бюрото й с папка в ръка. — Обади ми се, ако се сетиш още нещо.
— Само още нещо — каза Сам. — Говорих с доктор Джон Франсис и той ми спомена, че вече си разговаряла с него, но според мен няма да е зле отново да му се обадиш. Той познава Кевин много добре и освен това е специалист в твоята област. Просто ти го предлагам.
— Благодаря ти, ще го направя.
Тя затвори телефона и се обърна към Галахър.
— Какво имаме?
— Както вече казах, не са готови. Но въпреки това ти нося нещо. Някога чувала ли си за гласов модулатор?
— Какво?
— Гласов модулатор. Уред, който променя гласовия модел.
— Е, и?
— Ами мога да запиша гласа си и да го програмирам така, че да звучи като твоя.
— И какво? Образецът от гласа на Кевин, който им изпратихме, не отговаря въобще на този на Слейтър — какво имаш предвид?
— Разговарях с Карл Ригс от лабораторията. Твърди, че дори да определят, че гласовете на Слейтър и Кевин имат един и същ гласови модел, някой, който разбира от тези неща би могъл да го постигне посредством гласов модулатор.
— Нещо не мога да разбера какво имаш предвид, Галахър. — Гласът й звучеше раздразнено.
— Имам предвид, че Слейтър може да променя гласа си така, че да звучи като вариант на Кевиновия глас. Може да се е сдобил с гласов образец, да го е обработил по електронен път и след това да е проиграл гласовия модел в различен регистър и с различна интонация. С други думи, може да говори през кутия, която прави гласа му да звучи като Кевин, който се опитва да не звучи като Кевин. Разбра ли ме?
— Защото знае, че ще анализираме записите и ще стигнем до извода, че и двата гласа са на Кевин. — Тя примигна.
— Точно така. Макар че всъщност не са.
— Сякаш иска да натопи Кевин.
— Възможно е. Ригс каза, че разследват случай във Флорида, където съпругата на някакъв мъж е отвлечена за откуп от милион долара. Общината събрала парите. Но се оказало, че гласът на похитителя е всъщност запис на гласа на съпруга, обработен чрез гласов модулатор. Очевидно е отвлякъл собствената си жена. Следващия месец го изправят пред съда.
— Не знаех, че съществува такова нещо като гласовия модулатор.
— Не е съществувало допреди година. — Галахър се изправи. — В този случай дори ако и двата гласови отпечатъка съвпадат с гласа на Кевин, няма как да знаем дали и двата са негови, докато не изключим употребата на гласов модулатор. Ригс ще получи резултатите от анализа чак утре. Работят усърдно върху него, но все пак отнема време.
— А отпечатъците от обувки?
— Трябва да са готови тази вечер, но според него и те няма да ни помогнат много. Не са достатъчно отчетливи.
— Значи просто искаш да ми кажеш, че нищо няма да ни свърши работа?
— Казвам, че може би няма да свърши.
Той си тръгна и Дженифър се отпусна в стола си. Милтън. Вече зависеше изцяло от него. Всички патрулни коли в града трябваше да се включат в търсенето на Кевин и то трябваше да се проведе така, че нито грам информация да не попадне в медиите.
Дженифър затвори очи. Всъщност това нямаше значение. Единственото важно нещо бе, че Кевин е изчезнал. Момчето беше изгубено.
Идеше й да заплаче.
24.
Кевин се придържаше към страничните улички, като подтичваше колкото се може по-естествено, въпреки болезненото пулсиране в главата му.