Мили боже, какво правя? Дай ми сили. Дали лампата все още работеше?
Кевин отвори широко вратата. Бараката беше празна. Слава богу.
Дойде, за да го намериш, а сега благодариш на Бог, че го няма?
Но ако той е тук, значи се намира под капака на пода, надолу по стълбите, през тунела. Там се намира „тъмното тук долу“, нали?
Той пристъпи вътре и дръпна верижката, която висеше от крушката. Тя освети с немощно сияние. Кевин затвори вратата. Отне му цели пет минути да събере достатъчно смелост и да вдигне капака на пода с треперещите си ръце.
Дървените стъпала се спускаха в мрака. По тях се виждаха отпечатъци от стъпки.
Кевин преглътна.
В конферентната зала и двата съседни кабинета на полицейския участък в Лонг Бийч, където през последните четири дни бяха работили Дженифър и останалите агенти от ФБР, цареше атмосфера на надвисваща беда.
Двата часа методично претърсване, по земя и от въздуха, не донесоха нищо. Ако тъмното там долу място на Слейтър беше мазето в склада, когато влезеше вътре, той щеше да се озове срещу двама униформени полицаи с извадени оръжия. Сам се беше обаждала два пъти, като втория път вече се беше отказала от търсенето си. Искаше да провери нещо, което й беше хрумнало по-рано. Каза, че после ще се обади. Оттогава беше минал един час.
Докладът на криминалистите за отпечатъците от обувки не им донесе нищо. Дженифър беше прегледала всички детайли от изминалите четири дни, търсейки улики в подкрепа на коя да е от двете нови теории. Или Кевин беше Слейтър, или Слейтър се опитваше да натопи Кевин, като ги захранваше с улики, че всъщност той е Слейтър.
Ако Кевин наистина беше Слейтър, то поне знаеха кого търсят. Никакви игрички повече. Никакви жертви. Освен ако Слейтър не убиеше Кевин, което беше равносилно на самоубийство. Или пък убиеше Белинда. Тогава щяха да разполагат с два трупа на някое тъмно място там долу. Но дори Слейтър да не убиеше Белинда, Кевин до края на живота си щеше да живее със спомена за онова, което беше извършил като Слейтър. При тази мисъл Дженифър усети буца в гърлото си.
Ако Слейтър беше някой друг, Кевин щеше да е просто невинна жертва на ужасен заговор. Освен ако не бъде убит от Слейтър; в такъв случай щеше да бъде мъртва жертва на ужасен заговор.
Часовникът цъкна. 5:30. Дженифър взе телефона си и се обади на Сам.
— Сам, не стигаме доникъде. Нямаме никаква следа. Отпечатъците от обувки не доказват нищо. Моля те, кажи ми, че си открила нещо.
— Тъкмо се канех да ти се обадя. Говори ли вече с Джон Франсис?
— Не. Защо?
— Когато бях в къщата на Кевин, прегледах записките му, есетата, книгите, всичко, което би могло да има връзка с миналото му, да ми даде насока за тъмното място. Знам, че Кевин е много умен, но не очаквах точно това — направо ме изуми. Не намерих нищо, което да подсказва връзка със Слейтър или да намеква за някакво личностно разстройство.
— Което би могло да подкрепи теорията ми, че Кевин е натопен — каза Дженифър.
— Може би. Но намерих следното в дневника, който води на компютъра си. Слушай. Написал го е преди две седмици. „Проблемът на най-големите мислители е, че те разделят разума от духовността, сякаш двете съществуват в различни реалности. Въобще не е така. Това е грешно противопоставяне. Никой не разбира това по-добре от доктор Джон Франсис. Чувствам, че мога да му се доверя. Само той ме разбира истински. Днес му разказах за тайната. Липсва ми Саманта. Тя се обади…“ Тук продължава да пише за мен — каза Сам. — Мисълта ми е, че доктор Франсис всъщност знае повече, отколкото осъзнава.
— Тайната — каза Дженифър. — Може би намеква за нещо, което не е споделил с теб. За място, което е знаел като дете.
— Искам да говоря с него, Дженифър.
Това беше единственият лъч светлина през последните два часа.
— Имаш ли адреса му?
— Да.
Дженифър грабна палтото си.
— Ще се видим там след двайсет минути.
Спускането в бомбоубежището и минаването през тунела здраво изпотиха Кевин. Вратата в края на стълбището към мазето зееше отворена. Той застана на прага, наведе се напред и за пръв път от двайсет години надникна вътре.
Блестящ черен под с кръпки от бетон. Отдясно се вижда висок до гърдите фризер, който стои до бяла печка и умивалник. Вляво метално бюро, затрупано с електроника. Кутии с динамит, шкаф с чекмеджета, огледало. Две врати, които водят… нанякъде.