— Да се обадим на Сам и да й кажем, че тя е Кевин?
— Да! Сам е единствената, която може да го спаси! Но тя е безсилна без теб.
Дженифър си пое дълбоко дъх.
— Ами ако грешим? Как да й го кажа, без да прозвуча като идиот? Извинявай, Сам, но ти не си реална личност. Ти си просто част от Кевин?
— Да. Кажи й, че това е сигурно и й го кажи бързо. Слейтър може да се опита да прекъсне разговора. С колко време разполагаме?
— Десет минути.
— Това ще бъде чудесно, Саманта — каза Слейтър, удряйки една в друга цевите на двата пистолета като две палки за барабан. После се сгърчи. — Чак настръхвам при мисълта.
Телефонът й беше единствената надежда, но Слейтър не спираше да я кара да си държи ръцете така, че да ги вижда. Ако знаеше за телефона, щеше да поиска да му го даде. И в двата случая той си лежеше напълно безполезен в джоба на панталона й. През главата й минаха десетки други възможности, но нито една не й се стори изпълнима. Сигурно имаше начин — доброто винаги намираше начин да възтържествува над злото. Дори ако Слейтър я убиеше…
Силен чуруликащ звук разкъса тишината. Телефонът!
Слейтър се обърна рязко към нея. Тя действаше бързо, преди той да успее да реагира. Измъкна телефона от джоба си и го притисна до ухото си.
— Ало?
— Сам, слушай ме. Знам, че това може да ти прозвучи невероятно, но ти си една от самоличностите на Кевин. И ти, и Слейтър, чуваш ли ме? Затова можеш да ги видиш и двамата. Ти — ние — трябва да спасим Кевин! Моля те, Сам, кажи ми къде се намираш!
Мислите в главата й препускаха лудо. Какви ги говореше Дженифър? Че тя е една от Кевиновите…
— Какво… какво си мислиш, че правиш? — сопна й се Слейтър.
— Моля те, Сам, трябва да ми повярваш!
— Ти ме видя в колата след експлозията в автобуса — каза Сам. — Махна ми с ръка.
— Автобуса? Видях Кевин. Махнах на Кевин. Ти… вече беше тръгнала за летището. Чуй ме…
Сам вече не чуваше нищо. Слейтър се беше съвзел от шока и се хвърли към нея.
— Под болта — каза Сам.
Слейтър я удари по главата. Телефонът раздра ухото й и падна на бетонния под. Тя инстинктивно се наведе да го вземе, но Слейтър беше по-бърз. Блъсна ръката й встрани, грабна телефона и го запрати към другия край на стаята. Апаратчето се плъзна по пода и се удари в отсрещната стена.
Слейтър се обърна към нея и размаха пистолета под брадичката й.
— Под болта? Какво означава това, мръсна малка издайничке?
Главата я болеше. Ти си една от неговите самоличности, така ли беше казала Дженифър? Аз съм една от самоличностите на Кевин? Това е невъзможно!
— Кажи ми! — изрева Слейтър. — Кажи ми или кълна се, че сам ще ти пусна куршума в главата!
— И да се простиш с удоволствието да наблюдаваш как Кевин го прави? — попита Сам.
Слейтър я погледна изпитателно. После свали пистолета и се ухили.
— Права си. И без това вече няма значение; времето им свърши.
— Тя ли беше? — попита доктор Франсис.
— Сам. Разговорът прекъсна. Въобще не звучеше като Кевин. Каза, че ме е видяла при автобуса, но аз въобще не я видях там. — Дженифър преглътна. — Надявам се, че не сме станали причина Сам да се окаже с куршум в главата.
Доктор Франсис се отпусна бавно в креслото си.
— Тя ми каза, че се намират под болта — рече Дженифър.
— Болтът ли?
Дженифър се обърна към него.
— Болтът, който придържа прозореца на Кевин затворен. Под прозореца, под къщата. Там има… — Възможно ли е да е толкова близо, право под носовете им? — В къщата има стъпала, които са задръстени от купчини с вестници, но които водят към мазе.
— Под къщата.
— Кевин държи Белинда в мазето под къщата им! Сигурно има и друг вход! — Дженифър хукна към вратата. — Да вървим!
— Аз ли?
— Да, вие! Познавате го по-добре от всеки друг.
Той грабна палтото и хукна след нея.
— Дори и да ги открием, какво можем да направим?
— Не знам, но ми омръзна да чакам. Нали казахте, че той няма да се справи без помощ. Боже, помогни ни.
— Колко време остана?