— Чуй ме добре, дребен мухльо, знам кой си и не те харесвам! — изръмжа някакъв глас в ухото му. Човекът го блъсна встрани и го запрати към едно дърво. Кевин се озова на една ръка разстояние от нападателя си. Момчето.
Ако главата му не пулсираше толкова болезнено, сигурно щеше да изпадне в паника. Вместо това той просто го гледаше и се опитваше да се задържи на крака.
Момчето се ухили. Отблизо лицето му напомняше на Кевин за глиган. Беше по-голям от него и по-висок с около две педи, но все още млад, с пъпчасало лице и татуировка на нож върху челото. Миришеше на мръсни чорапи.
Момчето приближи лицето си на няколко сантиметра от неговото.
— Ще те предупредя само веднъж, смотаняк. Това момиче е мое, не твое. Ако те хвана още веднъж да я зяпаш, ще я убия. Ако те хвана още веднъж да се промъкваш при нея, може да убия и двама ви. Чуваш ли ме?
Кевин просто стоеше вцепенен.
Момчето го плесна по бузата.
— Чу ли ме?
Кевин кимна.
Момчето отстъпи назад и го погледна. Грозна усмивка изкриви лицето му.
— Мислиш си, че си влюбен в оная малка пачавра, а? Твърде си глупав и твърде малък, за да знаеш какво е любовта. Същото се отнася и до нея. Аз ще я науча на любов, малкия, и нямам нужда от някой смотаняк като теб да ни разваля свалката. — Той отстъпи назад.
Тогава Кевин за пръв път видя ножа в ръката на момчето. Мислите му се проясниха. Момчето забеляза погледа му и бавно вдигна ножа.
— Имаш ли представа какво може да причини едно двайсетсантиметрово острие на нещастник като теб? — Момчето завъртя ножа. — Знаеш ли колко убедително действа едно ярко блестящо острие върху младо момиче?
Изведнъж Кевин усети, че му се повдига.
— Връщай се в малката си стая, смотаняко, преди да съм решил да те заколя за това, че си толкова глупав.
Кевин побягна.
7.
Петък
Нощ
Кевин седеше в креслото си в нетърпеливо очакване на Саманта и прехвърляше телевизионните канали, за да чуе различните версии за „колата бомба“, както я наричаха. В лявата си ръка държеше кутийка топъл „Севън ъп“ и от време на време поглеждаше към стенния часовник. Девет часът — бяха минали почти пет часа, откакто бе напуснала Сакраменто.
— Хайде, Саманта — промърмори тихо той. — Къде си? — Беше му се обадила някъде от средата на пътя. Той й разказа за кучето и я помоли да побърза. Тя отвърна, че и без това вече се движи със сто и трийсет километра в час.
Той погледна телевизора. Знаеха самоличността на Кевин и вече около двайсетина репортери бяха намерили номера на телефона му. По предложение на Милтън той отклоняваше обажданията. Не че имаше какво още да добави — те знаеха почти колкото него. Най-силно го заинтригува предположението на Канал 9, че бомбата може да е дело на един добре познат престъпник беглец, наричан Гатанката. Убиецът беше отнел живота на петима души в Сакраменто и бе изчезнал три месеца по-рано. Нямаше повече подробности, но спекулациите бяха достатъчни, за да накарат стомаха му да се свие на топка. Кадрите от овъглената развалина, заснети от въздуха, бяха зашеметяващи. Или ужасяващи, в зависимост от това как ги приемаше. Ако беше малко по-близо, когато колата се взриви, сега щеше да е мъртъв. Също като кучето.
След обаждането на Слейтър той се насили да се върне в задния двор и да обясни ситуацията на Белинда, но тя дори не го прие. Вече им беше наредила да забравят за случилото се. По някакъв начин щяха да убедят горкия Боб, че Деймън е жив и здрав, само се е запилял някъде. Естествено, Белинда трябваше да намери обяснение и за писъка и падането си в пепелта след експлозията, но тя беше експерт в обясняването на необяснимото. Реагира единствено на предложението на Кевин да не се обаждат в полицията.
— Разбира се, че не. Няма за какво да им се обаждаме. Кучето си е добре. Да виждаш някъде мъртво куче?
Не, не виждаше. Юджийн вече го беше натикал във варела за горене и го беше подпалил. Нямаше го. Само малко пепел към предишната.
Мислите му се отнесоха към разговора със Слейтър. Какво момче? Като че ли Слейтър не знаеше за него. Какво момче? Ключът към греха се криеше в гатанките. Доколкото можеше да прецени, те нямаха никаква връзка с момчето. Значи Слейтър не би могъл да е момчето. Слава богу, слава богу, слава богу. Някои тайни по-добре да бъдат забравени завинаги.
Входният звънец пропя. Кевин остави кутийката „Севън ъп“ и се надигна от стола. Спря се за миг пред огледалото в коридора и хвърли един бърз поглед. Изпито лице. Изцапана тениска. Почеса се по темето. Звънецът отново иззвъня.